„Практиката на захранване на кърмачетата в България не отговаря на международно приетите препоръки. Докато препоръките на СЗО са до шестия месец бебетата да са на “изключително” кърмене, у нас вода се дава още след раждането, а в края на втория месец се въвеждат плодови сокове. Това намалява приема на кърма и оказва неблагоприятно действие върху хранителния статус и имунитета на кърмачето. Поради неинформираност или липса на средства някои майки въвеждат рано краве мляко в храненето на кърмачето, което създава риск от алергия и желязодефицитна анемия. Липсата на кърмене, ранното захранване с краве мляко и неправилното въвеждане на немлечни храни преди 4–6 месец след раждането създават предпоставки за хранителни дефицити при кърмачетата, което допринася за изоставане във физическото и психоемоционалното им развитие; създава риск за развитие на хранителни алергии и здравни проблеми в последващите периоди на живота им”.
Яна Хараланова
писател
Разказвач на истории, страстна натура и... богиня, властваща над безброй светове.
Пълна биография
Контакти:
6 Replies to “Захранване на бебето и колко са в час българските педиатри”
Мдам! Кратко, ясно и точно. Остава некой да го прочете и да се замисли 🙂
Пусни това в беге-мама. 🙂
Най-вероятно е пуснато. Ама кой ли ти чете?
За жалост… едно си баба знае, едно си баба бае 🙁 Жал ми е за децата… Макар че много хора сигурно казват за моето дете същото! хихихи!
Всичкото това незнание води до лоши неща, дано скоро да се усетят българските майки (е има и изключения де)
Уф. Ако съм бременна, ще искам точни заповеди от лекаря си, а не дълги и плашещи обяснения от Интернет. В крайна сметка не искам да живея в ужас, щото така току виж съм затрила и детето си 🙂
А все повече се замислям и да питам мама. Не щото нейните методи са най-добрите, а щото се харесвам 🙂
Няма нищо лошо в това да разчиташ на някого за помощ и информация – дали е собствената ти майка или лекаря, няма значение. Въпрос на доверие!
Но притеснителното е, че лекарите ужасно много злоупотребяват с доверието на пациентите си и въобще не мога да твърдя, че го заслужават това доверие, което им се гласува. Би трябвало те да са компетентните лица към които да се обърнем за помощ и да знаем, че ще получим тази помощ и тя ще е адекватна. Но това не е така, мнозинството въобще не си правят труда да опресняват знанията си, а Медицината е доста динамична среда за развитие.