Прекрасно поучително стихче

За мъжките мами (и не само)…

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:“Мамо, виж каква шега!“
Аз рекох:“Синко, чакай малко, не сега“.

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася –
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят и изведнъж –
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта –
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица, които искаше ми ти с:“Мамо, моля!“

(прати ми го една приятелка, не знам автора)

9 Replies to “Прекрасно поучително стихче”

  1. Колко е права!Животът кратък е, годините летят. Нямаш си на представа след 6-7 година на детето колко бързо тръгват годините нагоре. Стрмглаво нагоре!

  2. Mного хубаво стохотворение. Благодаря от името на „мъжките мами“! 🙂

  3. Малкоми прилича на „Cat’s in the cradle“ на Ugly Kid Joe, само че в майчински вариант:

    My child arrived just the other day;
    Came to the world in the usually way
    But there were planes to catch and bills to pay.
    He learned to walk while I was away.
    He was talkin’ ‘fore I knew it.
    And as he grew he said,
    „I’m gonna be like you, Dad.
    You know I’m gonna be like you.“

    Chorus :
    And the cat’s in the cradle and the silver spoon,
    Little boy blue and the man on the moon.
    „When you comin’ home ?“
    „Son, I don’t know when.
    We’ll get together then.
    You know we’ll have a good time then.“

    Well, my son turned ten just the other day.
    He said , „Thanks for the ball, Dad. Come on, let’s play.
    Could you teach me to throw ?“ I said, „Not today.
    I got a lot to do.“ He said, „That’s okay.“
    And he walked away and he smiled and he said,
    „You know,
    I’m gonna be like him, yeah.
    You know I’m gonna be like him.“

    Chorus

    Well, he came from college just the other day,
    So much like a man I just had to say,
    „I’m proud of you. Could you sit for a while ?“
    He shook his head and he said with a smile,
    „What I’d really like, Dad, is to borrow the car keys.
    See you later. Can I have them please ?“

    Chorus :
    And the cat’s in the cradle and the silver spoon,
    Little boy blue and the man on the moon.
    „When you comin home, Son ?“
    „I don’t know when.
    We’ll get together then.
    You know we’ll have a good time then.“

    I’ve long since retired, my son’s moved away.
    I called him up just the other day.
    „I’d like to see you, if you dont mind.“
    He said, „I’d love to, Dad, if I could find the time.
    You see my new job’s a hassle and the kids have the flu,
    But it’s sure nice talkin’ to you, Dad.
    It’s been sure nice talkin’ to you.“

    And as I hung up the phone it occurred to me,
    He’d grown up just like me.
    My boy was just like me.
    (Yeah, yeah, yeah)

  4. Най-нещастните хора, които съм срещала са тези, които са пропуснали детството на децата си. Не съм си взела поука, но по убеждени съм първо мама и след това всичко останало. 🙂

  5. От всичко казано до тук искам да отбележа, че най-смисленото е в последния коментар на Астилар: „Най-нещастните хора, които съм срещала са тези, които са пропуснали детството на децата си….. съм първо мама и след това всичко останало“ Цитатът е ужасно верен, но много хора го осъзнават късно, фатално късно. 🙂

  6. Милувка

    Ела! Ела да те помилвам, сине!
    Но той се дърпа – вече е голям.
    За малчуган в десетата година
    една милувка бащина е срам.
    И мен срамлива нежност ме насилва
    като се сетя гузно неведнъж
    как татко сигур искал да ме милва…
    Как тъй ще милва! Коскуджамти мъж!
    И тъй от свян, от гордост, от преструвка,
    сурови, без милувки си растем,
    дорде усетим, че една милувка
    от нас си е заминала съвсем.
    Дорде… И вкопчени в самотна вечер,
    в дърво самотно, във самотен мрак,
    във първото, което се изпречи
    го милваме… Но милваме го пак
    по тъмно, насаме и срамежливо.

    И тъй със непомилвано сърце
    човек расте, върви и си отива
    през този свят… Свят – разлюляна нива
    от жадни за милувчица ръце.

    Дамян Дамянов

Вашият отговор на astilar Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *