Янини работи – част 1

всеки ден се случва по нещо, което си струва да разкажеш…

Хрумваше ми докато се прибирах от градинката пред Народния театър към вкъщи… Понякога много обичам да вървя пеша, хрумват ми интересни неща и мога да си размишлявам спокойно спрямо самата себе си…

Много неща ми хрумнаха…

Например, че незнайно защо съм се превърнала в импакт фактор (разни хора ме цитират по разни поводи – къде хубави, къде не чак толкова хубави). Забавно…

Също, че исках да снимам един човек, който седеше на една пейка срещу една много красива снимка. И опрял единия си показалец в бузата се беше вглабил в нея…

Мислех си за това, че промените са хубаво нещо… Изпълва те някаква тръпка отвътре и понякога направо ти се ще да се пръснеш от щастие и кеф…

Притеснявах се… За разни неща, които ме очакват в скоро време… Дано притесненията ми са излишни (ха, ще ти се!)…

Потънах в сините очички на едно детенце… Клатушкаше се неуверено на малките си краченца… Имаше чаровната усмивка на майка си…

Запознах се (е, почти) с една сервитьорка, която се казваше Калинка… Следващия път ще й занеса малка картичка с калинки… и ще й се усмихна възможно най-чаровно… Беше много миличка и усмихната, и една такава пъргавичка и радостна…

Мислех си и за неща, от които направо ми се свиваха сърцето и стомаха… Но те са част от живота… Понякога не е хубаво да си прекалено чувствителен и да ти пука… Смях се на себе си…

И много други неща ми хрумваха, но някак съм прекалено неспособна да ги разкажа… А нали трябва да остане нещичко и за мен…

Любовта е нещото, което ме прави свободна. А Щастието ми дава крила…

Вярвам в мемите… И в много други странни неща…

„Валар Моргулис!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *