Вулгарно хайку {разказ}

целувка мъж жена

Очите ѝ трескаво обходиха лицата на гостите. Откри Мишо седнал на масата да си говори с домакинята. Отмести очи, когато той забеляза, че го гледа. След миг го потърси отново и погледите им се задържаха един върху друг малко по-дълго от нужното.

Цяла вечер си търси и намира поводи да е близо до него. Разминаваха се в тясната кухня, седяха един до друг на дивана, докато си приказваха весело с другите от компанията или пък се засичаха на балкона да пушат. В тези моменти се прокрадваха случайни докосвания. Мълчаха си многозначително. Поглеждаха се крадешком. Разменяха си въздишки.

Гореше я отвътре. Искаше го. Така както не бе искала никой друг мъж в живота си. Искаше го само за себе си. Искаше го още тази вечер.

Накрая не издържа. Застана така че той да я вижда и му написа в чата вулгарното си хайку, което бе сънувала за него.

„Искам те в леглото
гол и надървен
между краката си“

Рискува.

Изпрати го.

Иначе щеше да се пръсне от желанието, което изпълваше всяка фибра на тялото ѝ.

Потърси очите му. Проследи с копнеж бавните движения на ръката му, когато той чу нотификацията и вдигна телефона за да види кой му пише. Ръка, която искаше да усети върху голата си кожа.

Топлина изпълни гърдите ѝ, когато очите му я потърсиха. Изумени, блестящи, гладни за нея. Първо пребледня и телефона се изплъзна от пръстите му. После бузите му пламнаха.

Елена вирна брадичка и се подсмихна. Прекоси стаята бавно. Седна до него, без да го поглежда. Даже му обърна леко гръб най-демонстративно, заговаряйки се с домакинята. Кракът ѝ се притисна в неговия. Слабините ѝ пламнаха.

– Ел, искаш ли още вино?

Гласът му отекна сладостно през цялото ѝ тяло. Трябваше да си поеме дълбоко дъх за да се овладее.

– Не, Мишо, трябва да тръгвам. Изпуснах си транспорта, искаш ли да ме закараш?

Мълчание. Кракът му трепна до нейния. Извърна се към него. Той я гледаше застинал с бутилката вино в ръка.

– Аз… да… Да, разбира се.

Усмивката изгря на лицето му. Изправи се и ѝ подаде ръка. Докосването му изпрати токов удар из цялото ѝ тяло. Замая я.

Опомни се едва когато бяха вече навън пред входа. Двамата, сами в топлата нощ. Мишо я събличаше с поглед. По челото му бяха избили капчици пот. Прошепна задъхан:

– Няма да стигнем до леглото.

Притисна я до стената обвивайки пръсти около врата ѝ, стисвайки я нежно, възбуждащо. Устните му застинаха на милиметри от нейните. В очите му прочете същото колебание като нейното, преди да изпрати съобщението.

Дъхът му гореше върху кожата ѝ. Из вените ѝ се понесе сладка агония. Толкова много го искаше, но не можеше да се помръдне, да преодолее милиметрите, прикована от дланта му.

Затвори очи. Пръстите ѝ се плъзнаха под тениската му. Устните ѝ се разтвориха със стон да посрещнат целувката му. Късата ѝ пола се надигна приканващо, когато обви бедра около кръста му.

Яна Хараланова, 29.02.2020 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *