Успокоение

Чувам далечен трясък… Сякаш те пронизва отвътре… Хубаво е… Успокояващо…

Спирам всички звуци, изгасям светлините… Отпускам се в мекия и удобен стол. Прозорецът е отворен и външният свят нахлува главоломно. Замирисва на дъжд, на влага… Чувам как тополите се противопоставят на вятъра… Тропане на трамвай… слива се с поредния трясък… и ти става цветно отвътре…

Вълнуващо е! Тръпнеш в очакване… да завали… дъждът да почука на прозореца ти и да те покани навън във влажния задух… Да полепне по теб, да се стича по лицете ти… Вместо сълзи…

Трясък! Разкъсва ме… Изтичам, процеждам се през земята, навътре, надълбоко… Няма те и те има… Истиско е! Изъплва те страхопочитание! Част си от нещо и единственото, което се иска от теб е просто да си там, да те има… и толкова… успокояващо!

Тишина!

Дъжд!

Шляпа като босо детенце в локвите!

В такива мигове можеш само да обичаш!

3 Replies to “Успокоение”

  1. мен не ме успокоява и не ми е тъжно. Може да е щото по време на тоя дъжд бях на работа с почти неспособна дясна ръка. ТАка или иначе сега ще кажа нещо много важно: ЯНЧЕ, ТОЗИ ТИ СТИЛ ОБИЧАМ, НАИСТИНА Е НАПИСАНО КРАСИВО, ИСТИНСКО, КАРА ТЕ ДА ТРЪПНЕШ! ПРИЛИЧА НА ОНОВА РАЗКАЗЧЕ КАК СЕ КРИЕШ ДА ПУШИШ И ДА МИСЛИШ…

    Госпожо Мицева, днес ви признах за любимия си журналист!

Вашият отговор на Мицева Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *