Училищни главоблъсканици

Гледам, мотае се из пространството една статия от „Жената днес“. Прочетох я готвейки се да започна да си пиша каквото си бях намислила. И само ми подклади мислите и чувствата. 🙂

Божидар е на 5 години. След седмица започва предучилищна. Не съм доволна от този факт и съжалявам, че прибързахме да го запишем. Но свършило вече това. По-интересното беше, че миналата седмица ходихме на родителска среща. Първото впечатление ми нагорча и накиселя.

Да започнем с хубавото обаче. Стаята на децата беше ремонтирана. Нови мебели, чиста спретната, малко задушна, но да речем, че това ще е предимство през зимата. Мултимедия, модерна бяла дъска… Направо с кеф да си дадеш задължителното „дарение“.

До пролетта нямало да извеждат децата. Да речем, че за 4 часа на ден не е проблем.

До тук добре.

Стигаме до „проверка“ кой е тук. Един родител понечва да се представи… А, не! Не може. Трябва да знаем кои ДЕЦА са тук! Ъ?! Ммм, добре, после ще си се представяме, децата са важни… Казахме си кои „деца“ са тук, кои ги няма. Започваме с отсъствията от рано, така за тренинг. Важно е да има „ред и дисциплина“. Госпожата със задоволство ни съобщава по колко може да отсъства едно дете и как „ще се глобяваме и изключваме“, ако се превиши лимита. Задовоството й ми остана непонятно, не аз страдам от липса на ученици в крайна сметка. Но да речем, че просто не разбирам сложните училищни дела, в които както става ясно, освен да даваме пари почти нямаме друга работа. 🙂 Кеф, нали!

Децата се оставят под строй в предверието на училището и си ги взимаш от там после. В първия месец само родителите трябвало да си взимат децата. Вероятно ще трябва да си носим табелка с името и чий родител сме, защото госпожата така и не си направи труда да попита кой кой е. Естествено, това не е важно, че какви сме ний?!

Продължаваме… Какво ще правят децата? Оооо, нищо кой знае колко трудно, не се безпокойте. Едните (5 годишните) ще гледат и произнасят букви и цифри, другите (6 годишните) ще пишат букви и цифри. Прехапах си езика да попитам, предвид, че моето дете (ау, каква съм амбициозна, мале) познава повечето букви и цифрите, и също така умее да ги пише какво ще правим… Не попитах, защото не исках да получа отговор от рода на „ми не го учете, за да не му е скучно“. Не исках да си развалям и малкото добри впечатления, които натрупах. И направо си отдъхнах като се стигна до това, че тези, които са по-бързи „ще видим какво ще ги правим“…

Всеблаго, какви амбициозни майки сме само, а. Как така е могло само да се научи детето без зор и седене на чин да пише и смята? Абсурд! Невъзможно! Само „индиговата“ ми амбиция се е вихрила, и съм го натискала със заплахи и наказания да брои, пише и смята, нищо повече…

Припомних си как моето семейство упорито отказваше, въпреки желанието ми, да ме научат да чета, защото това трябвало да се случи чак в първи клас. (родата ми е с впечатляващ брой педагози и учители) Сетих се и за една прясна история за дете в детската градина, на което му е било забранено да брои до 10, защото му било рано за това…

Дребни нещица на пръв поглед. Незначителни… Стискам със зъби и чакам търпеливо да ме опровергаят. О, по ангелите, как искам да бъда опровергана и да ми покажат как тази безумна за мен система работи добре за всяко дете и не изкарва от там сдъвкани и смелени унифицирани умове.

Не, училището не е лошо. Образованието и то не е лошо. Знанието е сила!

Вярвам във вродената интелигентност на децата. Вярвам, че играта и любопитството са ключ към истинското знание, към великите открития и изобретения. А не унифицирането.

Все още не съм прочела Яков Хехт, но вече съм запленена от идеите му за образованието. Отдавна търсех нещо такова и съм адски щастлива, че на различни места по света тези идеи работят, при това прекрасно… Липсва ми това децата, учителите и родителите да работят заедно, пълнокръвно заедно, като екип, за да може детето да развие потенциала си…

Много объркано се получи, знам. Представям си и какви спорове, упреци и негативи би могла да събере тази моя писаница. Това обаче не променя нещата особено много…

Ако родителите не защитават децата си, няма кой друг да го направи…

6 Replies to “Училищни главоблъсканици”

  1. Аз гледах предаване по телевизията – нещо за празника на учителите в Израел.
    Тука е още по-зле. Десетгодишните имат маси в кръг и всичко им се обяснява с картинки и песнички. Граматика се учи в университета. Също и системи уравнения 🙂
    Ми… то и на мен цял ден да ми пееш песни и да ме учиш колко съм глупава…

  2. Добре дошла в месомелачката! Два пъти минах през системата, /слава Богу тази година е последна/ винаги с надеждата , че нещо ще се промени. Уви, за нас не, но за вас надявам се…..Бъди оптимистка:)))) Поздрави от една варненка и успех с ученика.

  3. Добре дошла в системата на нашето образование, което не бих искала да квалифицирам, защото съм толкова разочарована, че няма накъде. Като майка на предстоящ седмокласник мога да ти кажа само едно – внимавай с какви хора оставяш да общува детето ти. Аз лично на секундата бих го отписала от там където е и бих го записала другаде с ясния аргумент, че тази госпожа не заслужава да й повериш детето си. Човек, който проверява отсъстващите родители и дори не иска да ги опознае, ей така по име, който те задължава ти да си взимаш детето (което го няма в нито един правилник и тя реално не може да си позволява такова нещо без ясно да се аргументира какво, защо и аджеба за доброто на детето ли е) мен лично ме притеснява. Казвам го от опит. Имахме прекрасни учители, но сме имали и такива, заради които моето дете ще започне седми клас в ново училище. И не, не е проблема в детето, а в това, че аз нямам доверие на тези учители, че могат да предоставят знания, опит и комуникация, която децата ни заслужават. Защото преди да поверим децата си на някого, който да ги възпитава, първо този някой трябва да може да убеди нас, че ще се справи.

    Ох много, ама много болна тема.

  4. Ох, Яна много ме развълнува написаното от теб…

    Бих могла и аз много да пиша, по-скоро може би в обратна посока. Засега. Но ще видим, разбира се. (получи се много много дълъг коментар, за което се извинявам, сигурно съм досадна, но темата страшно ме вълнува, наистина. И си помислих, че може малко поне да те успокоя).

    Знаеш ли, за ‘проверката’ на децата има една доста практична причина: няма документ, с който да ‘запишем’ детето си в предучилищна (примерно за първи клас взимат свидетелството от предучилищната). Но за групите от 5 и 6 годишни няма никакъв документ и реално можеш да запишеш детето си в 5 или 10 училища. Няма някаква система за проверка кое дете къде е записано вече. Така че единственият начин на училището да разбере кои деца ще се запишат е да се провери родителите на кои деца са дошли на родителската среща. Няма друг начин да знаят кой всъщност ще им остане в групата.

    Признавам, че би било много по-добре да се представят родителите на учителката и един на друг. Аз бих искала да познавам хората, с чиито деца общува моето дете. А защо да не помолим следващия път учителката да ни остави да си се представим? Може би е нямало време този път, или не й е хрумнало? Или пък очаква, че неформално ще си се представяме…. Е, вярвам, че ще имаме време да се опознаем така или иначе. Аз имах възможност в началото на лятото да говоря и с едната, и с другата учителна и в личен разговор ми направиха много хубаво впечатление, не вярвам да откажат такава молба.

    Сега, за отсъствията… Ясно е, че всяко училище си има правилник. Няма как учителката, която работи в него, получава си заплатата от него, да каже нещо различно. И освен това тя просто е длъжна да каже правилата (т.е. не би могла и да ги премълчи). Казвам го и като преподавател. Ако знаеш колко пъти повтарям на студентите, че по правилник имат право на едно неизвинено отсъствие и нямам право да им заверя семестъра при повече. Ами разбира се, че това ще кажа, защото ако им кажа отсъствайте си, споко, те ще отидат при колега и ще се похвалят, той пък ще се заинтересува защо пък при мен е така и нали се сещаш. А заверки дали всички получават, как смяташ ;)? Сигурна съм, че в предучилищната ще има проявено неофициално разбиране. Просто не вярвам да е друго, отказвам да мисля, че ще можем да отсъстваме колко беше, 10 дни по домашни причини. Това е смешно за дете на 5 години. Предния път учителката спомена, че им правят проверки и помоли ако детето ще осъства да я преупреждаваме, за да не е изненадана и без обяснение, когато дойде проверка, и, забележи, да я глобят! Като знам какви са им заплатите (е не знам точно, но си представям), сигурно на жената не й се плащат и глоби за отсъстващи ученици… Не казвам, че правилото е хубаво, а само че разбирам защо ви е натъртила. Иначе аз лично не мисля, че ще го спазвам и че ще имам голям проблем с това. Ще търся разбиране и общ език и така…

    За правенето на ‘лесни’ неща по време на занятията… Аз съм ОК с това, не знам. В моето детство пък сякаш имаше твърде много амбиции и сега имам нужда да знам, че моите деца няма да бъдат пришпорвани за нищо. И между другото… ако детето ти е много по-напред от останалите, биха могли догодина да го вземат в първи клас. Ако питаш за правилника, по правилник не може. Но: може да се говори с директорката… Аз си го имам това едно на ум като вариант, макар че наистина не бързам особено.

    Ние в къщи учим много неща и ще продължаваме да учим. Но не задължително букви и цифри. Макар че и Нели знае много букви и цифри, разбира се. Мисля че е нормално.
    На предишната родителска среща много хубаво впечатление ми направи това, което учителките казаха, че си поставят като основна цел: да създадат у децата интерес към училището и да ги накарат да ходят с желание. И това според мен е по-важно от това дали ще учат букви, цифри или как да получим лилаво от два цвята…

    Разбира се, много неща не ми харесват. Част от тях си изброила, а има и още едно-две… Има място за промяна, определено. И аз понякога леко се стряскам и започвам да се ужасявам. Но… Тогава си припомням хубавите неща. Разчитам на това, че познавам лично поне едно дете, което страшно е напреднало благодарение на нашата учителка; знам и за доволни майки, и за много доволни… Не може да няма недоволни (макар да не познавам такива). Но това би било твърде високо изискване.

    Нека не бързаме, нека им дадем шанс (не съм за правителството, хехе, оставка!). Нека се опитаме да видим и оценим хубавите неща, а лошите да опитаме да променим. Има нужда от промяна българското училище със сигурност, дори голяма. Но от къде ще тръгне тя, ако не тръгне от нас?

    Да ти кажа, за моя радост нямам особени притеснения за предучилищната. От там нататък обаче, някъде след 1-2 клас, мисля че започва истински страшното в бг училището. Засега не мисля за това, но тайно се надявам след няколко години да имаме алтернативи, ако се наложи… Надявам се дотогава да излезе някакво решение. Или пък да попаднем на добро място…

    Ти ме познаваш, никак не обичам ‘системата’ и доста време я отбягваме. Не съм променила мнението си за детските градини и яслите, въпреки че съм склонна лекичко да го смекча. Въпреки това моите деца си остават домашно отгледани до 5 години. И съм готова това да продължи и след 5, ако се наложи: и аз нямам проблем да спра от предучилищна ако нещо не сработи. Просто сега съм си позволила да съм оптимист. Дано има защо.

  5. Първо искам да започна с това, че написаното от мен засяга основно мен, децата ми и семейството ми. То не е обобщение, нито някакъв „балансиран“ коментар! Единствено форма на моята експресивност и в случая – неудовлетвореност. (Да не можеш да си покриеш емоциите дори да искаш, си има както положителни така и отрицателни страни. :))

    Оптимизма и той си има нива… За мен лично си е наистина оптимистично самия факт, че се оставих мъжа ми да ме навие да запишем Божидар на предучилищна.

    Разбира се, напълно е възможно и двете с учителката да сме имали кофти ден…

    Йо, аз наистина се доверявам на преценката ти. Открила съм, че по доста параграфи търсим еднакви неща за децата си и имаме сходни представи кое как трябва да се случва.
    Мъжа ти също беше там, възможно е той да е видял и усетил нещата по друг начин, както и ти, когато си говорила с учителките лично. Определено има значение кой какво търси. 🙂 Аз не бих казала, че търсех най-положителните неща в ситуацията.

    Разбира се, хубаво е това, че се казват правилата. Дразни ме по-скоро това, че се налага да ги заобикаляме, защото очевидно не пасват на нуждите на децата, в частност на моето дете и на моето семейство. Не бих искала да трябва „под масата“ да се уговаряме колко често може да отсъства… Нито вярвам, че начина да задържиш някого в училище или в университета е с отсътвия, глоби и наказания.

    За нямането на време за представяне – съмнявам се. Да се изредят родителите и да си кажат името и на кого са родители не отнема чак толкова повече време, отколкото учителката да чете имената на децата и да очаква вдигане на ръка… Да речем, че не се е сетила за такъв вариант. Да, възможно е. Ако е така, чудесно…

    За лесните неща… Извинявам се, ако е прозвучало така, все едно държа децата да учат много и да са натоварени… Не това имах предвид споменавайки това. А по-скоро, че доколкото познавам системата е слабовероятно учителя да се съобрази с конкретното ниво на всяко от децата. Не можете да ме убедите, че това е невъзможно, защото не е невъзможно. Друг е въпроса, че учителите имат своите ограничения. Дали ще са лични (изпявам си урока, не ми пука повече кой какво), дали самата система им слага рамка, дали друго…

    Това са дреболии разбира се… Гнева ми и неудовлетворението ми не са в частност към тази учителка и това училище. А цялостни! Защото дори да сме попаднали на едни от най-добрите в настоящата система, те пак са доста далеч от това, което аз самата и семейството ми търсим.

    Разбирам сравнително добре мотивите на всички страни, уважавам ги. Наистина съм доволна и щастлива, че има хора, които са доволни и в частност от училището и учителите, и глобално – от системата. Но това не променя факта, че тя не ни пасва.

    Търся алтернативи, работя в някаква степен над такива. И искрено се надявам, че скоро ще мога да споделя положителни резултати на висок глас. До тогава единствено мога да се надявам, че съм попаднала на правилното място и че докато стигнем до сериозната част, ще имам алтернативи, които да покрият нуждите ни.

    Светлина, системата на Яков Хехт, не се прилага навсякъде в Израел, а само в отделни училища. Едното е в Хайфа! 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *