Днес сложихме края на една епоха. Получи се толкова непринудено, все едно всичко ще си остане все същото. И по-добре така… Не си падам по сбогуванията, карат ме да се чувствам глупаво и сконфузно…
Странно е и мъничко ме е страх, но с огромно удоволствие приемам предизвикателството.
[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=NoBFhdeR9PE]
4 Replies to “This is the end”
Добре че не се сбогуваш като Божката, че ми е слаб кръстът 🙂
Днес вече за трети път казвам, че всяко нещо си отива, за да направи място на друго. И колкото по-далече иде, толкова повече място има за другото и толкова по-голямо и хубаво е другото.
И не забравяй да ми пишеш писма, ей!
Естествено, че ще ти пиша писма. И без това май съм единствената, която ти знае адреса (даже ти не го знаеш :P).
Успех! И честито за бебето!!!!!!!!!! 😀
Мерси, Виле! 🙂