Вече знам… Там си… Вече знам… Не си просто неясен образ на монитора… Там си и те усещам… Как се въртиш и местиш, как мяташ ръце и крака…
Малко е странно още… Прилича на пърхане на пеперуди, като туптене на пулс… Но си там, вече показваш на света, че те има… Да те чака с отворени обятия!
8 Replies to “Там си…”
Eй, вижте това (и ти и бебо):
Е, не – обичам гугъл и т`ва си е!
номер едно:
и
номер 2:
ахаааааааааа – я виж какъв съм зъл гений – как сложих активни линкове в коментар!!!
Айде, дано и бебо се научи на това и още много неща! А когато се видим, пак да зарита!
Да…радвай се сега, докато е пърхане. После става ръчкане, а накрая – активно ритане, при което коремът ти се мести непроизволно наляво-надясно, изпъкват бабуни от всичките му страни, подскача и се тресе и можеш да уловиш силно потресените погледи (обичайно от мъже ергени), които явно сочат, че не намират за нормално телесните ти части да имат собствен живот 😀
🙂 Да гледат опулено и да се стряскат! Ние пък няма да се крием! Хихи
Бу утепа романтиката. 😀
…жива, здрава, желая ти много прекрасни мигове с мъничкото създание вътре в теб… 🙂
@uzumaki – същинското утепване на романтиката идва после 😀 Всичко, което се иска, е бъдещата майка да не яде за двама (трима, петима) и да качи малко кила – тогава те се съсредоточават на корема.
Облича се дреха по тялото и се излиза по улиците. Представяш си тоталния потрес, когато загледалите те в гръб мъже видят не само приятното за окото благородно продължение на гърба, но внезапно изскочил от нищото корем в деветия месец, който съвсем не се връзва 😀
Мдам, ей тва ми е най-любимото, Бу!