Книгата на Джон Стайнбек „To a God unknown“ (Към един незнаен бог) беше втората книга прочетена по препоръка на приятел. И втората книга на Стайнбек, която въобще чета.

Първата ми среща с автора беше чрез „За мишките и хората“, която ме остави с доста постни впечатления и въобще не ми допадна. Ако не беше препоръката най-вероятно въобще нямаше да посегна отново към Стайнбек, но сега не съжалявам.

Историята сама по себе си не блести с оригиналност – Джоузеф Уейн напуска бащиния дом и заминава за далечна и непозната земя за да сложи началото на живота, за който е мечтал, живот в единение със земята.

Джоузеф изгражда голямо стопанство в новите земи. Братята му и техните семейства се присъединяват към него след смъртта на баща им. Никой от тях обаче няма тази страст и любов към земята, каквато има Джоузеф и това го превръща в естествения лидер. Земята е неговия Бог олицетворен от голямо дърво растящо до къщата му.

Това което ме привлече в романа беше една особена тиха страст, с която беше разказана историята. Една трескава меланхолия. Въпреки постното начало историята беше много пълнокръвна. Действието се развиваше толкова естествено и в същото време имаше неочаквани за мен моменти. Финалът е много силен и разтърсващ! Дори само заради него си струваше четенето на книгата.

Мисля, че ще имаме нови срещи с Джон Стайнбек. 🙂