Митовете за родителството

Мислех да пиша за това, но открих, че някой го е казал по-добре от мен…

„Първия път наистина може би не ми е било съвсем ясно в какво се забърквам. Докато си бременна чуваш навсякъде разни махленски предупреждения и бабешки акъли, но ги приемаш като нещо любопитно, принадлежащо на отминали епохи – когато бебето се появи, все ще се намери някой, който е в час с актуалните неща, да ти каже какво да правиш. А ти инстинктивно ще разпознаеш правилното напътствие.

Е, не стана точно така при мен. В първоначалния хаос някои позакърнели инстинкти трудно се събуждат. И понеже гледането на деца е супер важно нещо (власт), всяка култура, всяко поколение, всяко семейство и всяка леля в трамвая има какво да каже за него. Затова и доста бебешки рев се изрева, докато се ориентирам в тоя поток от мъдрост. Добре обаче, че го има бебешкият рев. Вместо да слушам противоречащите си гласове, в един момент се светнах, че мога да се водя по него. Не съм открила топлата вода де – прочетох, че някои майки правели така. Бебето най-много ми помогна.

Сега съм вече мама на две хлапета и ми става все по-ясно защо отношението на толкова много хора към отглеждането на децата ме е дразнило от самото начало. Ето ги десетте ми най-“любими” клишета за родителството – някои от тях ми вгорчиха първите няколко месеца от майчинството и от живота на сина ми, други просто обитават пространството наоколо и тормозят други родители и бебета. Представям ти нещо като десетте топ чалга хита в гледането на деца:

Да имаш дете е скъпо

Така е, но само ако се надяваш предметите от списъка за пазаруване за бъдещи родители да гледат детето вместо теб. Тогава можеш да похарчиш супер много пари за дрешки, колички, шезлонгчета, столчета, мебели, детска стая, проходилки, шишета и млека. И накрая бебето ти пак да не е доволно – то не е цивилизована личност и не очаквай да оцени високо екстрите на цивилизацията, които му предоставяш, те са за родителите.

Какъв е номерът всъщност? Бебето предпочита да го носиш, вместо да го буташ в количка. Предпочита да спи в леглото на мама и татко, вместо в креват с балдахин. Предпочита да проходи босо, вместо с корави обувки и да си играе на пода, вместо да е постоянно вързано в количка или шезлонг. Не предпочита, ами направо е насъщна негова нужда да се гушка с жив човек, а не с разни плюшени сладури, предназначени да го заместят. Има нужда да суче живо майчино мляко от жива майчина гръд, вместо промишлено произведен заместител от пластмасово шише. Нещо повече – доказано е научно, че всички тези негови предпочитания са изключително правилни и полезни за физическото, умственото и емоционалното му развитие. Това означава, че трябва само да се отпуснеш и да бъдеш до бебето, да му се довериш, че знае кое е добро за оцеляването му. Да се довериш и на инстинкта си и просто да бъдеш родител, вместо да си пазаруваш родителски неща и да важничиш колко скъпо ти излизат.

Да гледаш деца е тежко и уморително

Тежко и уморително е най-вече ако детето плаче прекалено много и по този начин те кара да се чувстваш некадърен родител, а и не те оставя да поспиш или да свършиш нещо друго. Много по-лесно и приятно е да го прегърнеш, да го накърмиш, да покажеш уважение към нуждите му. Ако го правиш редовно, ще плаче много по-малко и всички около него ще са по-спокойни. Това е твоето дете – ако се стискаш в грижите за него, то ще го усети, а и за кого тогава ще се грижиш всеотдайно?

Вярно, че много от нас са пораснали във време, в което родителите са били насъсквани да водят борба за надмощие с децата си (“Не го вземай на ръце, то само това чака, за да ти се качи на главата форевър. Нека поплаче, да разбере, че няма да стане на неговата.”) И ето какви сме станали. Някои от нас се опитват да компенсират с нежни грижи за децата си, други пък все още гледат да изклинчат до последно при всяка възможност.

Да гледаш деца е скучно и досадно

Дори рекламите обикновено представят майките на малки бебета като отрудени домакини, заети с безкрайно пране, простиране и гладене, докато детенцето лежи зарязано в разточително обзаведаната си детска стая.

Хората, които мърморят, че гледането на деца им е скучно, обикновено имат предвид, че не е достатъчно престижно. Или поне не толкова престижно, колкото ходенето на работа. Затова и не всеки е готов да си признае, че да се занимаваш със собственото си дете може да бъде много стимулиращо, интересно и удовлетворяващо. По-интересно и удовлетворяващо от прането във всеки случай.

Децата изискват прекалено много внимание

Превръщането на детето в непрестанен център на внимание не му прави кой знае колко добра услуга. То има нужда по-скоро да наблюдава как родителите му се занимават с нещо смислено и продуктивно. Ако му осигуриш възможност да се чувства включено в твоята дейност (например като е привързано към тялото ти в слинг), едва ли ще ти се налага да “се занимаваш” постоянно с него.

Децата са обратното на кариерата

Любопитното е, че това много често може да се чуе от хора, чиято кариера се състои във вдигане на телефони и пиене на кафета на някое бюро от 9 до 5, при това срещу не особено висока заплата.

Прието е от жените в България да се очаква да ходят на работа – поне такива са традициите от последните няколко десетилетия. За разлика от други места по света обаче, при нас кариерата не е точно проява на еманципираност. Майките и бабите ни може да са лекари или юристи, което никога не им е пречило да поемат изцяло грижата за децата и домакинството си, че даже и да шият, плетат и да затварят компоти. Затова много ми се иска жените, които държат на кариерата си и правят компромиси заради нея, поне да не се съгласяват с несправедливо разпределение на задълженията в семейството.

Защото отглеждането на собствените ни деца също си е работа – работа, която никой не може да свърши като нас и една от малкото, в която сме абсолютно незаменими. Да гледаш детето си означава да работиш за себе си – да вземаш самостоятелно всички важни решения, да носиш цялата отговорност и да инвестираш силите си в нещо, което е лично твое.

И разбира се, ако точно сега си на косъм да откриеш ваксина срещу СПИН или да откажеш Иран от ядрената им програма, може би трябва да помислиш върху семейното планиране и да изчакаш с раждането на дете. Но за повечето от нас, които не се занимават с толкова съдбоносно важни неща, паузата от две-три години за гледане на собственото ни бебе може да има супер освежаващо действие. Поне моят личен опит е такъв.

Децата са обратното на секса

Това май ми е любимото. Ще рече, че гледането на деца е нещо, което се върши от лелки с пеньоари и ролки. Много кофти нагласа в нашата култура, така нареченото разделение madonna/whore, според което женските образи се делят на два вида – майки (добри, грижовни и самопожертвователни, но непривлекателни и лишени от сексуалност) и уличници (лоши момичета, разгонени сладурани, които стават само за секс).

Естествено никой съзнателно не вярва, че жените се делят на такива ясно разграничими категории, но всъщност този стереотип е дълбоко залегнал в съзнанието на прекалено много хора. Затова съм длъжна да напомня, че добрите момичета, които обожават децата си, също обичат секса, а привлекателните жени са не по-малко сложни личности, които могат да копнеят за любов и семейство. Между другото, бременността, раждането и кърменето обикновено носят на жените нови, страхотни усещания и познание за собствените им тела. Всички тези телесни преживявания могат да направят чудеса с тяхната сексуалност, стига само да има свестен партньор, който да ги придружи в това пътешествие.

Гледането на деца е женска работа

Така и така заговорихме за партньора. Никой няма открито да си признае, че изповядва гореспоменатото убеждение. То обаче е дълбоко залегнало в съзнанието на твърде много хора, при това далеч не само мъже. Мъжете се грижат за децата по различен начин, тъй да се каже имат неповторим собствен стил. Децата пък имат огромна нужда да получават и от двата типа грижа.

В България от доста години съществува възможност за отпуск по бащинство. Това означава, че майката може да се върне на работа след раждането, а бащата да поеме грижите за детето или двамата да си разделят времето, полагащо им се за отглеждане. А колко мъже познаваш, които са се възползвали от това право? Това лято аз се запознах с първия, който съм срещала. Въпреки, че опцията съществува от години и всички са чували за нея, колегите и работодателят му са потресени от неговото решение.

Всички ние сме отгледани от жени – вкъщи, в детската градина, в училище. Има ужасно много бащи, които никога не са държали бебе в ръцете си. Сигурна съм, че това е огромна загуба и за двете страни, и даже за обществото.

С деца не може никъде да се ходи

Предполага се, че бебетата шумят и цапат, рушат обществения ред и никаква сила не може да ги накара да мълчат възпитано между 14 и 16 и след 22 часа. Не е ли странно, че една жена може да бъде майка и професионалист едновременно, но тези две функции сякаш никога не трябва да се пресичат? Например би било скандално жена-съдия да се яви с детето си в съда и вероятно авторитетът й силно ще пострада от това. Сякаш за да бъде възприемана като професионалист, жената трябва да остави майчинството вкъщи, да се държи пo като мъж може би и следователно да не демонстрира никакви връзки с домашната сфера, в която се отглеждат децата.

Между другото, каквото и да си мислиш, това съвсем не е естественото положение на нещата. В повечето култури жените чудесно съвместяват отглеждането на деца с останалата работа, която имат да вършат. Надявам се това да става все по-възможно и в нашия свят – например доста американски университети вече имат писмена политика по отношение на присъствието на деца на лекции, за да се даде възможност на майките-студентки да ги кърмят.

Докато и при нас стане възможно да се кърми на лекции в СУ, моите адмирации към майки, които ходят с бебетата си на “сериозни” събития като обществени дискусии, работни срещи и други подобни.

А иначе, когато става дума за забавление, с деца може да се ходи почти навсякъде.

Най-доброто за децата са грижите и съветите на специалистите

Не казвам да не отиваш на лекар, когато нещо те боли, но все пак да си бебе не е болестно състояние.

Отглеждането на деца не е академична специалност – хората го правят успешно от милиони години, благодарение на инстинктите си и на подкрепящата общност от други родители около себе си. “Професионализирането” на родителството някак си омаловажава уникалния опит на всяка отделна майка и баща и превръща споделянето му в несериозно дрънкане между лаици.

Специалистите обаче са много и мненията им често се разминават, така че споделянето с други родители и увереността в собствените родителски сили са от огромно значение.

Всичко трябва да се изтърпи заради продължаването на рода.

Това изобщо не е задължително. Първо, хората на тази планета са твърде много и ако не те влече, не е нужно да се възпроизвеждаш само защото всичките ти познати правят така.

Ако пък родителството е твой собствен, съзнателен избор, несе поддавай на клишето. Има и други като теб, можем да променим много неща.“

Василена Доткова

4 Replies to “Митовете за родителството”

  1. Аз пък искам да добавя още нещичко. Нещо което често пъти се пропуска…

    Това, че преди всичко аз съм майка, не означава че съм само и единствено майка. Аз съм и много други неща! Не пренебрегвайте този факт! Целия ми свят не се върти само и единствено около детето ми! 🙂

    Поздрави!

  2. Поздрави и от мен! Само минавам, но дори бързия прочит ме усмихна. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *