Трилогията „История за български чудеса“ – Искра Урумова

трилогия Искра Урумова

Откраднато, Обречено, Опазено – това са трите части на трилогията на Искра Урумова, разказваща за самодиви и овчари.

Трудно ми е да пиша за трилогията. Позабавих даже с отзива си за нея, защото не искам да излезе нещо твърде хейтърско. 

Тази трилогия влиза в категорията „Прекрасна идея, написана кофти“

Да започнем с това какво НЕ ми хареса:
През цялото време се чудех тази книга въобще видяла ли е редактор? Имаше твърде странни прескачания между гледните точки, твърде много инфодъмпове изсипани просто ей така без нужда. Развитието на героите беше незадоволително.

Първата книга ми беше най-тегава. Марко и Неда ми бяха плоски като герои, твърде еднотипни и клиширани – наперен левент и устата начетена мадама. Което нямаше да е проблем, ако имаше някакво развитие в образите. Но освен някакви съмнения, които започнаха да се пораждат и в двамата, че нещата не стоят точно така, както им ги представят по-старшите в йерархията, нещата си останаха до там.

Стилът на писане е тромав, имах чувството, че чета пътепис с преплетени в него легенди за местата, които се описват, а не динамична история за конфликта между самодиви и овчари.

Във втора част нещата ахааааа да мръднат малко напред, двамата главни герои ахааааа да се поразвият и пак беше незадоволително. А ритъма на повествованието беше много неравномерен.

Ако доверени другарчета не ме бяха уверили, че си струва усилието, най-вероятно щях да захвърля книгата още в средата на първа част.

Не съжалявам, защото въпреки всичко, ми хареса!

Впечатлена съм колко добро и богато проучване е направила Искра Урумова. Определено видях и подобрение в стила и оформянето на сюжетните линии.

На идеята давам 5/5 звездички без да се замисля. Приятно необичаен поглед за отношенията между самодиви и овчари, представени като две взаимно уравновесяващи се сили. Допадна ми и че действието се развива в наши дни.

Финалън е шеметен!

Много ме впечатли как разплете конфликтите и определено третата книга я прочетох с огромно удоволствие. Когато се сетя за трилогията винаги възниква едно приятно, топло чувство. 🙂

О, и още нещо – кориците са прекрасни!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *