…обаче боли!

Поотмина сякаш… но мразя да ми се случва!

Да изкарат злобната ми страна. Да накарат адреналина да заблъска в главата ми и едва ли не да ми се прииска да пречукам някого… А всъщност е нещо дребно и тъпо…Да съжалявам за нещата, които съм казала, защото не съм ги мислела истински и от сърце…

Само дето боли!

И още повече боли от тъпото потуване по рамото и тъпите реплики

„Ще отмине!“… не помага…

„Не се ядосвай!“… не помага…

„Преодолей го!“… не помага…

… не помага…

Тъпата загриженост не помага!

НЕ ПОМАГА!!!

Боли ме… и тази болка няма да се махне от само себе си с едно щракване на пръстите или като си кажа „Минало! Не мога да го променя!“

НЕ СТАВА!

Не си мислете, че не съм се опитвала да реша нещата бързо, лесно и безболезнено…

Някои неща не са само въпрос на желание! Изискват време… изискват неща, които не можеш да споделиш… Изискват да се ядосаш десет хиляди пъти „без причина“… Да скокнеш срещу някого „безпричинно“… Да ревеш като магаре в тъмното „за нищо“… Да заблъска адреналина в главата ти… Да излезе злобата ти, която прикрива безсилитето ти… Да се разбушуват хормоните ти…

Изискват неща, които не винаги разбираме… Та не ми ги обяснявайте, моля… Хората са уникално различни и в същото време уникално еднакви… Но аз не искам чуждото разбиране… не и за това! Не искам непрекъснато да ми се натяква, че нещата са прости… че могат простичко да се решат, само трябва да ги „преглътна“… Престанете със самузаблудите! Не ме лъжете… не се лъжете…

Аз не искам да се примиря!

Искам да го осмисля!

Да го изживея пълноценно!

Да науча нужните уроци!

А това не става с преглъщане… нито пък ако „преглътна“ болката ще си отиде… Не мога да оставя нещата надълбоко с надеждата да не изплуват на повърхността… Защото те неминуемо изплуват… обикновено късно и още по-болезнено…

One Reply on “…обаче боли!”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *