тихички безименни нощни усещания мисли и желания

Да бе. Страшна съм… Уж безименни, пък искам да ги вкарам в рамките на думите…

Уютно ми е. В стаята е топло, усеща се лек дъх на спарено. По прозорците пълзи студ и те се запотяват.

Долавям мириса на чая от горски плодове. Грехота е да се пие подсладен. Истинстия му вкус е несравним… сладникаво-тръпчиво-кисел… Гъделичка сетивата ми със своята неуловимост.

Двете клавиатури тихичко си приказват… Говорят си за любов и глупости… Всъщност… в стаята е достатъчно хладно за да позамръзнат върховете на пръстите ми… Топля се на чашата чай…

Мечтая си да се шмугна гола между завивките. Да се сгуша на топло под одеалото.  Мечтая си за утринния сумрак, тишината, тиктакащия часовник и студ с дъх на сняг… Да лежа с полузатворени очи и да сънувам будна… Искам цигара в леглото и спряло време…

Искам си безименните спомени-блянове… тихички и уютно студени…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *