…и вече съм на 30 лазарника! 🙂 Навърших ги преди двайсетина дни. На самия ден бях неочаквано сдухана и тъжна, и въобще нещата не минаха по план (то кога ли са минавали?!). Тържеството, два дни по-ксъно, също не мина никак по план (а щастие в доста по-положителен смисъл)… Абе като цяло нещо планирането хич не ми се получава. 🙂
Чувствам се леко некомфортно от новата си възрастова позиция. Губя някои „превилегии“. Малко ми е тъжно (ще мине). Още не са се появили пък новите „привилегии“. Имам усещането за сериозен преход…
Ще видим… Ясно ми е, че е възраст като възраст и повечето неща, зависят предимно от мен. 🙂 Така че няма от какво да се плаша.
Преди няколко дни видях снимката и публикацията на една 89 годишна жена… ще ми се да я познавам лично! Вдъхновяваща!
Честит рожден ден на мен…
2 Replies to “30”
Честит рожден ден, на теб!
Когато ставах на 40, празнувах два пъти, беше ми много кеф. Просто ей-така. Хората, оказа се сдухани от суеверия, отказваха да приемат факта, че е много освобождаващо да ставаш на 40. Та на 30… детски тревоги. Представи си 300!? Е тогава…. може и аз да се сдухам, ама чакай първо да ги навърша, после пак ще си говорим.
Честито, Янче! И на 30 е хубаво, и на 40 – всичко зависи от нагласата. 😉