Моята 6 килограмова надежда

Както и да го погледна днес имах отвратителен ден! Не знам дали се оплаквам всъщност, а и общо взето ми е все тая как ще го приемете. Ама фактите са си факти – имах отвратителен ден!

Божката реши, че днес няма да спи и бяха едни ревове, едни кълчения, едно скимтене (то основно аз скимтях де, неговата програма е по-писклива)… Абе като се сетя и лошо ми става! И на всичкото отгоре ми стачкува диването. Аз го издържам над мивката да се изпишка, а той ми се хили… Мене вече кръста ще ми се откъсне, а той се стиска дзвера му с дзвер… Накрая се отказвам и естествено в момента, в който го сложа на повивалника да му сложа чист помперс и да го пероблека и пуска една дъъъъълга и височка струйка право върху чорапките и чистичката пелена! И ми се хили доволно…  Ай ти гиди диване!…

След целодвения рев и неспане най-сетне заспа непробудно 15 минути преди да се прибере Антон (сигурна съм, че го подушва кога се прибира). На мен цял ден ми се откъсна кръста да го разнасям, а той ми се мята в ръцете и рев, рев (от къде толкова сили и глас, божееее, от къде?!). Ама чуе ли/усети ли че баща му се прибира и се кротва като агънце! Абе то не че е голям зор да го разнасям, все още тежи едва 6 килограма, ама… Мама му стара що пък точно моята истеричност трябваше да наследи!? Уф! Срам ме е да си го призная, ама понякога направо ми се прищява да му откъсна главата като на пиле!

Шмендели-капели…

***

Пак стана никое време, а Сънчо, Морфей и цялата поспалива паплач бягат от мен като прокажена!  Направих си кафе с тайната надежда да ме приспи или поне да ми върне малко силиците. Изненадана съм колко изтощена съм всъщност, а още се държа на крака… Е, чувствам се в пъти по-тъпа, но това е вероятно защитна реакция на организма към изтощението. Притъпява ума и сетивата, за да оцелее…

Леле как прозвуча само! Все едно е някаква ожесточена борба за оцеляване, все едно е въпрос на живот и смърт… А то… само някакво почти четири месечно бебе…

Краката ми са оттекли от целодневното стоене на крак, недиагностицирания ми гастрит ме боли зверски. Ами как няма да ме боли, като не се сещам че трябва и да ям (тия мойте цици сигурно черпят от някакви тайни хранителни запаси)… То не че в хладилника има кой-зае какво… Общо взето храната  в студеното помещение се изчерпва с бебешки шишета пълни с мляко, мухлясала лютеница и няколко сбръчкани и забравени кой знае от кога кайсии (които се оказаха годни за ядене)

(Да живеят доставките на пица и други видове манджа по домовете! Амин!)

Споменах ли и че ме боли де що има живина по мене?! Май да… А пък вчера имах невероятното удоволствие да се изкъпя… Идея си нямате просто, какъв кеф може да се окаже нещо толкова уж елементарно… Не че имаше особена файда от това къпане… Днес отново съм препикана и мириша на втасало мляко… И по цял ден се разкарвам по нощното си облекло, което можем условно да наречем с понятието „пижама“ (силно казано, но все пак).

Та такива ти ми работи! Понякога правя опит да погледна отстрани нещата и виждам тоя кошмар. Обикновено съм част от него, та не ми парив особено впечатление… ОБАЧЕ…

***

Обаче…

Антон отиде да нахрани Божката в 00:15 h. Половин час по-късно, никакъв го няма. Почесвам се лениво по празната тиква. К`во толкова правят тия бе да му се невиди?! То не че не се е случвало Божката по 40 минути да се лигави над 100 милилитра, ама среднощно обикновено е доста експедитивен… Отивам аз да ги нагледам и попадам на мила картинка – гушнали се двамата на спалнята и си хъркат доволно! Ааааа! Не е честно, да не ме поканят за веселбата!

Тати Антон заспал, докато го храни, а Божката си ял в заспало състояние и шишето с млякото си стои самотно и неизпито. Мобилизирам се на секундата и тиквам в устата на дзвера шишето с млякото. Не че е особено гладен, ама едно е да те събуди в 4 сутринта озверял от глад и съвсем друго – най-рано в 6:30. Тъй че изливам му го в устата най-безцеремонно (тук няма да споменавам как от време на време цока без да гълта и от другия край на устата му тече мляко във вратлето). Изпи половината, ама на мен вече ми се изчепра търпението, та се отказах да му давам повече. Изправих го да го уригна, а той милия спи непробудно… Като някаква парцалена кукла беше в ръцете ми, така блажено отпуснат….

Толкова мило ми стана… Аз… не помня някога да съм плакала от щастие (оперирана съм нещо от това чувство). Дори когато го видях за първи път Божката… Странно усещане. Знаеш че точно в тоя момент трябва да се разцивриш от умиление и радост, ама не се получава…

Та да си се върнем на тазвечершния момент… Ако можех да плача от щастие, това щеше да е един много ревлив момент… Божката беше отпуснал ръбатата си глава върху рамото ми и стиснал устичка, така че да  изпъкват скулите, които е откраднал от татко си (но устичката не си я давам, точно като моята е и точно като мен я стиска нацупено; за очите още спорим).

Така мило ми стана, направо исках да го смачкам от гушкане! Толкова мъничък и нежничък… Отпуснал глава върху мен, спи така дълбоко и невъзмутимо, щастливо… Моето малко щастие! Моята шест килограмова надежда за прекрасен живот! Странно е някак… На моменти имам чувството, че през ада преминавам… за това вълзопче… и за такива безумни, но прекрасни мигове…

Потърках буза в неговата… Косата ми го погаделичка и той се стресна леко от допира и се размърда… Така блажено въздъхна…

Тц, не е напразно усилите, което полагам… Нищо не е напразно… Особено когато видя в полутъмното тая блажена и доволна спяща усмивка на моята шест килограма надежда… Надежда за бъдещето! За едно прекрасно бъдеще!

–––––––––––––––

Днес имам тежък пристъп на БЛОГО-ДИАРИЯ! Шъ ма прощавате… Пък и разни мърли нещо ме нервят, ама не ми обръщайте внимание де…

16 Replies to “Моята 6 килограмова надежда”

  1. 6 кила блогодиария, заболяха ме очите да чета, ма имаше да си отмъщаваш 😀 Мадам, растеш, растеш, може от препикаването да е 😉
    А ако си късметлийка и ми напазаруваш, уикенда да мина да ти наготвя 🙂

  2. Гуш, гуш, Адашке!

    СветлинА, аз най-вероятно съм магарешки бодил или някакъв плевел, щото нали знаеш за препиканото мушкато…

  3. В тунела има светлина!!! И след най-мрачните кошмари слънцето изгрява и се чудиш абе, това истина ли бе или сънувах с отворени очи? Търпение и здрав кръст!! 😉

  4. Яне, хем ми е смешно като го чета, хем ме втриса като си спомня какво чудо на чудесата беше. Хубавото е, че толкова ти се спи, че възприятията ти са притъпени. Може би не достатъчно, обаче?!

  5. Абе достатъчно е май… Все пак трябва да има после подобни на твоите спомени! Честно да си кажа, в конкретните „тежки“ моменти не ми е зле, нямам време да се усея, ама после каот се сетя… и мен ме втриса понякога… А същинското шоу тепърва предстои! Но поне и скука няма…

  6. Права си!!! Така е. Купонът предстои, но всяко нещо с времето си. А ти си мрънкай, ние ще те успокояваме и на теб ще ти става леко, леко на душата и чак ще литнеш високо, високо… 😉 Ама много страшен аватар! Ще се стряскам! 8) 8)

  7. Абе не знам какво му става на тоя мой аватар… Ту си е моя с готината мацка, ту онова „страшното“! WordPress нещо се гъбарка с мен! 🙂

  8. Много ми хареса /цун!/…

    СветлинА може ли вместо да пазарува и да готвиш, да нацапаме съдове, а ти да ги измиеш :))) Остави готвенето за тези, които го умеят ;))

  9. о, СветлинА, ние от една седмица сме почнали цапането, небой се!

    нали, vilford! много му мяза! хахаха!

  10. Ъъъъ, СветлинА, какво стана с миенето?

    Вилфорд, то нали все анонимни ги пращам, и то аватарите ми все сами си се избират… но ще взема да си го скрийншотна, че да взема да се регистрирам някога :)))

Вашият отговор на deni4ero Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *