Музикалната спирала на времето

Случи се така, че в рамките на седмица бях на два концерта – трибют на Linkin park в Пловдив и акустичен концерт на P.I.F.

И двете банди харесвам от тийн годините си. И двете банди са формирали малко или много музикалните ми вкусове. Мисля за тях с топлина и носталгия.

Linkin park са моят тийн бунт. Тъкмо откривах този тип музика и въпреки че в последствие много разширих музикалните си вкусове в „тежката“ музика, те си ми останаха като първа любов.

Сега от перспективата на времето разбирам много по-добре защо съм ги харесвала. Дори сега, толкова години по-късно, текстовите им ми резонират, говорят ми на разбираме език. Напомнят ми къде съм била и от къде съм тръгнала.

За първи път на концерт на P.I.F. бях преди повече от 15 години в Шумен. Била съм къмто 12-ти клас някъде. Много вълнуващо за мен преживяване. Беше един от първите ми подобни концерти на група, която си е лично мое предпочитание.

Тогава за първи път представиха пред публика и своя чисто нова песен (май „Камбаните“?) и аз се чувствах тооооолкова специална.

А на този концерт за 14ти февруари се чувствах толкова удовлетворена, че можех да споделя преживяването с Антон и децата. Зори беше изключително запленена от барабаните и пианото. Момчетата бяха малко отегчени, но музиката все пак им хареса.

Много ми допадат колко са мелодични, хармонични. Хем ти е светло и леко на душата, хем има една очарователна дълбочина, която те докосва нежно и неусетно те размисля.

https://www.youtube.com/watch?v=-SDGxU-qzEk

Завъртя се музикалната спирала на времето с тези два концерта. Пак се оказах „там“, но вече друга. Поотраснала, харесваща се повече и много по-удовлетворена от живота.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *