Вълчо слънце

Вълчицата тичаше неуморно през гората още от залез слънце! Сякаш я гонеха… но никой не се обърна дори след нея…

Когато дърветата оредяха, намали ход. Почти беше стигнала…  Промъкна се тихичко до скалите. Спря за момент, наостряйки уши… Вдигна муцуна да подуши въздуха… Дъжд, мъх, гора, нощ… тишина… изкачи се до върха… застина… наостри отново уши… никой… Седна на задницата си и насочи муцуна натам, където слънцето всеки миг щеше да се измъкне от хватката на сивите облаци…

Протяжен тъжен вой… нямаше отговор… никой не чу…

3 Replies to “Вълчо слънце”

  1. Чета Светлина написала:
    „след такъв бик, те боли чак до опашката“ :))))))

    тъкмо ми дойде на състоянието, което предизвика поста,

    в последствие видях как е написано,
    усмихнах се 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *