Ударила съм го на спомени…

[youtube=http://youtube.com/watch?v=eaQlfYbyxGs]

Много те обичам, мое слънце и звезди… Помниш, нали! 🙂

Тук съм все още… Все същата… Харесвах се… пак се харесвам…

Изпуших я. Този път усложливо си беше оставил цигарите на масата, нямаше нужда да ги търся… Както и нямаше нужда да търся себе си…

Преживях един перфектен миг! Сама, но не и самотна!…

Тръпчив, силен вкус… бях го забравила… Много неща бях забравила, бях ги погребала, като безвъзвратно изгубени… Но те не са…

Усмихвам се на спомените си, на всичките перфектни мигове, които съм изживяла, съма, с теб, или с някой друг… Има и много тъжни и пълни със самота и угризения, но тях ще забравя, обещавам! Ще ми мине оная тъга, и вината ще ми мине… скоро…

Пожелавам си само едно единствено нещо… Никога да не забравям… Колкото и да треперя от страх, да мога да се върна там и всичко да си е както преди… Дори чувствата са същите… Изпитвам същата наслада, същото задоволство… Мислех, че съм го изгубила безвъзвратно това чувство… Исках си го, плаках за него. Ах, как само плаках… Ти не разбра, не ме видя… и тъгата се изниза тихичко покрай теб… и избяга…

Обичам те… и точно както преди, ще се сгуша в теб, докато спиш… и ти ще ме приемеш… точно такава каквата съм – ни повече, ни по-малко… Всичко си е все същото! Бекграунда е малко различен, но другото… само е станало по-хубаво…

Много те обичам, мое слънце и звезди… Знаеш, нали! 🙂