Влюбена съм в децата си!!!
Впечатляващо е как можеш да си толкова запленен от някой, който редовно и безапелационно те поставя на мястото ти. Впечатляващо е какъв механизъм на привързаност ни е заложен от природата, биологията или там каквото щете.
Истинска, чиста, безусловна любов. Двустранно.
Каквото и да сторят, не мога да не ги обичам. Колкото и да се гневя и крещя, не мога да не ги обичам. И вярвам, че това чувство само ще се засилва с времето.
Завиждам им съвсем сърдечно за откровенността и свободата. И тихичко се моля да не ги повредя непоправимо. Света се нуждае от деца, такива които порастват, но си остават деца в душите. Не, не инфантилоподобни неандерталци. А чисти, откровени, обичащи хора. Хора умеещи да се радват на всичко, да са благодарни и да оценяват всеки ден, всеки миг подобаващо.
Радвам се, че имам такива малки учители и съм благодарна за предизвикателствата, които поставят пред мен.
Обичам ви, моя чета от момчета!
Благодар ви!
За маковете изтръгнати с корените от градината.
За виковете.
За прегръдките.
За тишината.
За пакостите.
За стила ви на обличане.
За нестандартните решения…
За всичко!
2 Replies to “Любов ли бе да го опишеш…”
Що, имаш нещо да кажеш за стила му на обличане ли :)))
Да, че е много готин! 🙂 Макар и нестандартен.