Божидар за първи път откакто има голямо колело без помощни колела (почти 8 месеца) прояви желание да го кара. Студ-нестуд, ще го уважим, току виж тотално се изпарило иначе! 🙂

Да не остана назад и аз, натоварихме (някак) и моето колело в багажника. Нарамихме и тротинетката, в чест на Искрен, и се отправихме към… не кой знае колко далеч – до центъра на селото, където в училището има що-годе достатъчно терен за каране на колелета.

И карахме докато измръзнахме. 🙂 Беше забавно. Аз добре си наръмбих дупето. Божо е станал по-смел. Абе беше забавно!

Накрая се отбихме в кръчмата да се стоплим и да хапнем…. На връщане Антон реши, че му е по-лесно да кара колелото до вкъщи, отколкото да се опита пак да го напъха в багажника. 😛

–––––––––

Нямам вдъхновение. Заглавията ми покъртително… смотани. И пиша като първокласник. хихи!