Сега искам нещо…

Рядко се случва да искам нещо…

Само че… сега наистина искам…

…искам да се сгуша в топлите завивки, миришещи на пролет и любов и да се сгуша до теб… Да чувам тихото трополене на дъжда навън (който вече спря да вали) да усещам тази дъждовна миризма… Искам да се отпусна, да се успокоя, да забравя всичко… и да заспя! Дълбоко и спокойно, без никакви сънища… Нищо да не ме смущава… Да си почина, да престана да се чувствам самотна и безмислена…

Липсва ми нещо… Ще ми се да знаех какво…

Обичам те! Много… ама много… [тук вече и сълзички пуснах… ще ме прощавате…]

******

Липсват ми онези мигове… Онези, дето не мога да ги дефинирам… обаче такива бурни чувства предизвикват в мен, че чак се плаша понякога… Къде изчезнаха? Кога успахме да се забием в рутината и да не ни остава нищо друго?

Би трябвало да съм щастлива… само че… Само че не знам дали наистина съм… Казах ти… липсва ми нещо и ми оставя едно голямо черно място това липсващото… И всъщност ме е страх… страдам от неназоваеми страхове… Не ми се сърди, че не ти казвам какво ми е… Не че крия нещо… Просто не знам какво ми е… а понякога толкова много ме боли тая липса, че дори да се разтопя в любящата ти преградка не намирам спасение… И не мога да изплача неназовимата си мъка…

За друго място съм аз… За едно такова с бели, тапицирани с меко стени…

8 Replies to “Сега искам нещо…”

  1. Е… ако ние ги решавахме тези неща за стените… щеше да стане една…ама тук стените на тези места не са тепицирани и бели, а олющени с рушащи се стени. Дано черната дупка се изпълни и всъщност това дупкестото да не е нищо друго, освен освобождаването на място за едно малко човече.. дръж се и не се давай.. и това ти го казвам аз, която … ти знаеш

  2. Няма да те вземат и там – знаеш ли какво ти липсва – летенето с балон, което описах в мечтата за лелките и книжарничката. Нищо друго.
    Имам една питанка (ама хубао си помисли): дали щеше да ти е по-добре, ако знаеше имената на всичките си страхове?
    Имам и една напомнянка: все пак аз съм скорпионът, а ти – везните – остави ме аз да се боря със себе си, ти просто си стой уравновесена и уравновесяваща, неназовима като аромат на пролет и любов, винаги там и винаги Яна – това ти харесвам. Не знам как го правиш, но определено ти завиждам, защото до края на седмицата ти пак ще си същата стабилна личност, която не се нуждае от очила, защото вижда света в цялата му цялост и той не я убива. Моля те, счупи си пак рамките (не казвам кои) и ела да си допишеш поста с ценна информация за това как се събужда мъж, почиващ върху чаршафи с аромат на порлет и любов.

  3. Всъщност е достатъчно просто да се събудиш така, както описваш, за да се почувстваш уравновесен! Сбъдна ми се желанието – не сънувах, успокоих се…

    Относно Скорпиончетата и Кантарчетата – на нас ни е по-трудно, защото винаги търсимравновесието и не можем да сме така хаотични…

    Отговорът – не ми епроблем, че не знам имената ми… Тъжно ми е, когато виждам Антон безсилен пред моите страхове и мъки..

  4. Ами да . Истинското щастие не се превръща някой ден в нещастие.

    Щастие и нещастие са двойственни. Истината е Радостта, която изпитват децата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *