В опит да подобря личната си Интернет хигиена, въведох си правило да чета всяка статия, линк, публикация, преди да я споделя или харесам.
Тъпо правило може би ще си кажете. Логично е да четеш нещата, които харесваш и споделяш… Логично, логично, но не го правех. Понякога споделях неща само прочитайки заглавието. Или харесвах нещата ей така, просто за да отбележа, че съм го видяла. Случвало се е да коментирам статии, които не съм чела и съм стигала до комични и конфузни ситуации. Случвало се е същото и с публикации, които съм прочела отгоре-отгоре.
Може би малцина ще си го признаят, но съм сигурна, че не съм била единствената, която го прави. Потока от информация, който ни залива, е огромен и често в опитите си едновременно да видим всичко и да бъдем социално-мрежово активни цъкаме и споделяме безразборно, една информационна диария.
И все пак, какво постигнах с това си „тъпо“ правило да чета всичко и да обмислям внимателно дали да го споделя?
1. Научих много нови и интересни неща, които нямаше да науча, ако бях прочела само заглавието.
Заглавието в крайна сметка не казва всичко. Установих също, че най-интересните статии обичайно са с доста скучни и тривиални заглавия. И респективно – колкото по-„сензационно“ е заглавието, обичайно толкова по-тъпа е статията… Противно на това, което са ме учили като журналист. 🙂
Например една от последните статии, които четох е със заглавие „Тракийските думи в румънския език“. Нищо особено, не привлича кой знае какво внимание, но за любител лингвист като мен беше изключително интересна.
2. Не всичко, което звучи интересно в заглавието и първия абзац си струва да се споделя.
Силно заглавие, интересен първи абзац и след това…. въздух под налягане. Пълни глупости, празни приказки или ненужни повторения и раздуване на текста. Естествено, че няма да го споделя/харесам.
3. Спрях да губя времето на хората, които ме четат.
Това е логическо следствие от първите две. Подбирайки доста по-внимателно информацията, която споделям, занимавам хората, които ме следят и четат, с по-малко глупости.
4. Ограничих значително информационния поток.
Спрях да следя много хора/страници/сайтове, които публикуват безинтересна за мен информация или лошо написани материали. Така значително „олекна“ информацията, която минава през погледа ми и аз самата се чувствам по-малко претоварена от излишества. Минимализъм, брат!
През последните два месеца много хора си заминаха от листите ми с контакти във Facebook, Skype и на други места. Нямам скрупули в това отношение и жалко, че има хора, които смятат, че да сме контакти в някой сайт или в Skype е върха на приятелството ни. Това са все пак места, където хората комуникират, посредници на комуникацията не много по-различни от обикновен телефон или хартиено писмо. Ако не ги използваме за комуникация един с друг не виждам смисъл да пазя подобни контакти. Това в никакъв случай не значи, че съм „разлюбила“ някого като приятел или че няма да изляза на разходка или на обяд с него и да има какво да си кажем, че даже и да ни е супер приятно заедно. В крайна сметка не пишеш писмо на човек, който никога не си проверява пощата, нали?
Подобна масивна чистка направих и за харесаните от мен страници във Facebook (намаляха с поне 2/3), групите, в които участвам, както и следените от мен блогове и сайтове чрез имейл бюлетин или RSS четец. Махнах регистрациите си в Twitter, Instagram, LinkedIn и още няколко места, които не следя/посещавам и не използвам.
Освободих се от стабилни количества онлайн бъркотия и боклук. Удовлетворена съм от резултата от всичките ми гореописани усилия. Самия факт, че прекарвам по-малко, но по-качествено време пред компютъра, ми сочи, че съм на прав път.
