Безсъници…

Днес бебо ми разказа играта! Милия такъв рев му удари, не е истина просто! Май много го мъчат коликите понякога!

Неприятно, но факт – бебетата плачат!

Уморена съм и много ми се спи вече! Но след като повече от час зяпах тавана се отказах с презумпцията, че тази вечер сънят ще е мисия невъзможна!

…и ме боли главата! Много! Както и гърба и кръста… мрън-мрън-мрън…

И тая шибана операция много мемъчи! Не знам кой нормален човек може доброволно да се подложи на такова нещо! Май чавка им изпива мозъка на тия! На моменти боли, не много, но боли… И се тътря като баба! Или като патка… или каквото там си харесате…

Мислехда се обадя на Светлина да си побъбрим, тя нали пътува в момента… Ама не знам къде ми е телефона! Както е тръгнало съвсем реален е шанса вече и главата да си загубя!

Не ми се обаждайте моля… Не само че не знам къде е тоя скапан телефон, но и не възприемам говорна реч! Не че напоследък някой се е засилил да ми се обажда… чак ми е странно… и мъничко обидно! Вече не съм интересна явно, след като родих! Атракцията свърши, цирка си отиде… Сега все едно съм умряла… Приятелите ми вече звънят на мъжа ми… Аз съм извън употреба…

Чета тука разни „лични драми“… Смешно ми е… колко дебилни и тесногръди са хората… Вече ставам досадна сигурно… Ама гризе ме… Не знам, толкова ли си нямат работа, че търсят под вола тЕле!

Щастието е естествено състояние на човешката душа! Но май напоследък е модно да бягаш от същността си и от всичко естествено! За това се получават такива работи май. Хората сме големи кретени!

Сещам се за една карикатура! Мъж и жена си лежат в леглото. Жената си мисли: „Сега за какво ли си мисли той? Сигурно, как да ми каже, че не ме обича. Или че иска развод! Ужас! Какво ще правя! Горкичката аз!“. А мъжът си мисли: „Тази муха как ли успява да върви по тавана с главата надолу?!“

Моля абстрахирайте се от половата ориентираност на горната случка! Никой не е застрахован… Даже май е заразно…

Навън е готино! Липсват ми нощните разходки! Имам чувството, че са били преди цял един живот!

…и ми се пуши… ако не ме мързеше да потърся цигарите на Антон сигурно щях да запаля… не съм го правила сякаш от сто години… пак в някой друг живот беше…

Времето е странно разтегливо нещо! Прилича ми на много голям локум…

…ужасно ме боли главата! Искам да спя…

Утре това будуване ще ми излезе през носа! Дано поне бебчо е по-спокоен…

16 Replies to “Безсъници…”

  1. Може би хората се страхуват да не те притесняват и за това не се обаждат. Но пък какво пречи ти да им се обаждаш. 🙂

  2. може би… само дето първите дни никой не се замисли, че в 8 сутринта може и да спя, понеже съм изкарала безсънна нощ… странна загриженост прявяват…

  3. Това е само временно, но безсънието наистина скапва, и плачът на бебо – също. А за колики нищо не помага. Те са си такъв период – на адаптация към света. Ти си в абсолютна кондиция в сравнение с мен първия път, когато родих. Доста време не знаех къде се намирам. Един ден се опитах да сготвя сарми и то заедно със сестра ми (но тя още беше малка и понятие си нямаше от готвене). Почнах ги сутринта, а вечерта в 9 още не бяха готови. Междувременно имах чувството, че през половин час съм кърмила, преобувала, приспивала, а дрехите, с които се бях събудила сутринта, с тях си и легнах вечерта. Само разходките навън разведряват, и то, ако бебето мълчи. Имало е моменти – излизам с кенгуруто само и само да го приспя. Почти веднага заспива. Щом вляза през вратата в къщи – моментално се събужда и започва да реве.
    Приятелите ми – аз май сама си ги изгоних тогава – не им давах да си пускат музика, да говорят високо, да идват късно вечер. Бях толкова притеснена за бебето, че ме обсебваше изцяло.
    Разбира се, не всички са така. Има и по-кротки бебета и по-непукистки майки. Но ти казвам за мен.
    Като ги преминах тези периоди, ми останаха само кратки спомени от тях.
    А приятелите действително може би не смеят да те безпокоят и затова не ти звънят. Кажи им да ти звънят спокойно по всяко време, пък ти, ако можеш вдигай, ако не можеш – недей. 😀
    Операцията, хормоните – всичко ти действа сега. Все пак съвсем скоро роди! Гледай напред и напред и напред!

  4. 😀 Не сигурно, ами повече от сигурно е, че за това не се обаждат. Особено ако са такива, минали през твоя път в момента 🙂 Пък ти, когато си лягаш, намаляй звука на телефона и си почивай с Гущерчето. Ако искаш 🙂

  5. Вие май твръдо сте решили да ме убедите в нещо, което знам че не е вярно! Както казах, бях атракцията – първата бременна в компанията… УАУ!

    Казвала съм им го… ама те сигурно са углошели! 🙂

    Както и да е! Всичко минава и заминава…

  6. Ами ти си вече от друга планета – „женени с деца“ и те завиждат. Погледни и от тази страна. А песимизма идва и се подхранва от безсънието. То е враг на доброто настроение и любовта. Я, вземи и се наспи и ще видиш ти как утре слънцето ще те огрее и ще настане пак рай в твоята душа! 😆

  7. А аз към кои спадам 🙂 аз и преди не съм ти се обаждала, но си един от хората,на които държа.. и ако искаш да ти се обаждам, ще ти се обадя.. а и от моя гледна точка изобщо не си първата мама в компанията ми.. така де се каже.. а третата като добавя и себе си 🙂 май нервите ти идват множка, ако ти бях наблизо щях да ти цъфна малко да те разтоваря.. аз и на Антон не се обаждам.. наникого не се обаждам… Апропо.. оня ден Шемет Софийски стана вуйчо.. още едно бебе, бебка.. ами ако това е снахичката 🙂 много съжалявам за операцията, мислех, че нямаш проблеми.. и когато ти се обадих след раждането преди това питах антон и светлина може лида ти се обадя 🙂 Споко.. дръж фронта, дано на мъничето по-скоро му олекне.. с това родителство и на мен ми се иска да изкрещя, особено в момента, а съм безсилна и то не защото не мога.. но човек е като вързан.. ето,че идва време, когато някой е на много по-първо място от самият теб 🙂 С времето ще се нагодиш към всичко, това и за себе си го казвам, защото го вярвам и във всеки един момент идва по нещо ново.. сега са коликите… после зъбчета и така нататък..

  8. По-скоро говорех за тия дето неперкъснато ме тормозеха да ме питат дали съм родила и прочие, а сега… абе да не задълбаваме! Каквото такова!

    Нет-дружките не се броят!

    Тъпо ми е, че тука в новия квартал почти няма къде да се разхождаме! Има тука някви паркчета, но на мен не ми харесват особено. И така само с тати излизаме…

    уф… голямо съм мрънкало май! все павя от мухата слон! 🙁

  9. Яна, не можеш ли някак си да дойдеш в нашия квартал? Да живееш имам предвид. Шегувам се, но ако все пак има вариант, ще бъде супер! 😀 😀

  10. Абе и аз после си помислих, че ти се стяга душицата, дето не можеш много да излизаш.. и то не е от мухата слон и аз на моменти откачах първите месеци.. но честно казано не съм имала проблеми с ревове от колики, обикновено една цица свършваше работа.. а не е ли удобно сама да се разхождаш? Аз тук така правя.. ти обикаляй квартала си.. аз правя околоселско пътешествие в буквалния смисъл. За това тукашните ми разходки рядко са по-дълги от два часа, но пък нямам проблеми с тротоари и коли, обаче и тук имаме на центъра две алеи на кръст и сега лятото като му седна на една пейка и като му жулна една биричкааа 😀 Дръж се, не е от мухата слон.. баш слон си е 😛

  11. За жалост от коликитие решението с цицата само влошава нещата!

    Ще го измъдря някак си с разходките надявам се, че така няма за стане раотата.

  12. ВЛАДИ Е ВУЙЧО?!!
    УРА ЗА ВЛАДИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!! и ЗА БЕБОКА! даЙТЕ ОПДРОБНОСТИ ДА СЕ РАДВАМ ОЩЕ 🙂
    Пък, Янче, ако/като ми дойдеш на гости на Връшец, ще се редуваме кой да стои вкъщи и кой да ходи на нощни разходки, ма градът е в дупка и не духа вятър, та почвам да си мисля, че можем да разхождаме и бебо. А в събота след изпита определено ще ти се изтърся на гости! Определено!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *