И пак тръгни…

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни!

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи!

Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си,
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

5 Replies to “И пак тръгни…”

  1. Я виж как се получава интересно, ако извадиш едни стихове – хоп – ново стихотворение…

    „… от парещите въглени на мъката

    нов път си направи и пак тръгни!

    сам слънце си създай и от лъчите му

    Загубил всичко, не загубвай себе си“

  2. Всъщност все повече се убеждавам, че не е чак толкова трудно да го спазваш… Най-трудно е да си го позволиш!

    СветлинА, супер инетрепретация!

  3. Zvuchi mi kato “ Jiveesh v nesuvurshen svqt, ti go znaesh, no ne zabravqi che trqbva da se ispravish i da prodaljish na pred.“ “ Ne e vajno kak si padnal i za kolko vreme, vajno e kak se ispravqsh“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *