Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни!
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни!
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи!
Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си,
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
5 Replies to “И пак тръгни…”
Я виж как се получава интересно, ако извадиш едни стихове – хоп – ново стихотворение…
„… от парещите въглени на мъката
…
нов път си направи и пак тръгни!
…
сам слънце си създай и от лъчите му
…
Загубил всичко, не загубвай себе си“
Срещала съм го, много е хубаво… само да може човек да се придържа към него…
Всъщност все повече се убеждавам, че не е чак толкова трудно да го спазваш… Най-трудно е да си го позволиш!
СветлинА, супер инетрепретация!
Мдаааа – ивнаги съм твърдяла, че инженерите пишат добри интерпретации…
Zvuchi mi kato “ Jiveesh v nesuvurshen svqt, ti go znaesh, no ne zabravqi che trqbva da se ispravish i da prodaljish na pred.“ “ Ne e vajno kak si padnal i za kolko vreme, vajno e kak se ispravqsh“.