Да защитим правата на раждащата жена

Не ми издържа вече сърчицето. Нито пък на моите съмишленички. Не мога да понеса още един разказ да кошмарно раждане благодарение на персонала и отвратително отношение, все едно раждащата жена е по-долна от животно!

Решихме да направим хепънинг за правата на раждащата жена, на който да поканим всички жени, жертва на насилие в болниците. Да съберем разкази за раждания и да ги прикрепим към протестна нота, която да разпратим към болниците. Да поканим медии.

Ще се радвам да се включите – със собствените си разкази или дори само с присъствието си. Пишете ми тук или на мейла за да направим връзка.

Лекари и институции се услушват и продължават да си правят каквото си искат – и все повече и повече жени биват унижавани и буквално изнасилвани законно, децата им умират заради лекарска небрежност, остават им физически и психически травми за цял живот…
Всичкия този кошмар трябва да спре! И ние сме тези, които трябва да го спрем.

„Аз съм Богиня, когато раждам, не крава на конвейра!!!“

***

Стокхолмски  синдром

Това е психологическо явление, при което пленен или отвлечен човек се привързва към похитителя си и изпитва симпатия към него.

В духа на раждането… Убедена съм, че много жени отричат вината на лекарите за зле протеклото им раждане  и за тях това е начин за справяне с травмата.

12 Replies to “Да защитим правата на раждащата жена”

  1. Добре бе, тия мами нямат ли съответни татковци? Никой ли не се сети да набие гинеколог, акушерка, дофтур? Да се озъби? Да отхапе нечий нос?
    Мен ако питаш… тия мами са за съжаление, не за яд. Виж с какви мъже са. И как се примиряват с това, което имат. И как пишат по форуми, вместо да гледат как сина им рисува по тапетите.
    Кренвиршки.

  2. И мен вече 4 години ме боли сърцето за всичките унизени и изнасилени раждащи жени в българските болници. И на мен всеки подобен разказ ми действа така – просто не мога да спра да мисля, нито мога да спя, да работя спокойно, да се радвам на децата си. Докога ще продължава този кошмар, докога ще се чувстват безнаказани?
    Подкрепям идеята за протест! Нека да съберем всички кошмарни разкази! Нека да се съберем и да им покажем, че няма да търпим това повече!

  3. Svetlina, предлагам, когато попаднеш раждаща в болницата, тогава да съдиш мъжете-татковци. В момент като този съм сигурна, че повечето мъже предпочитат да се оставят на лекарите, тъй като жена им и бебето им са в техни ръце, а не да скачат на бой. А това че поверяват жените си на персонала в болница не е повод за осъждане, тъй като информацията за естествено и нормално раждане започна да се появява у нас едва в последните години. Нормално е мъжете, които си нямат и понятие от целия процес да се чувстват несигурни. Не ги оправдавам, но не съди така прибързано моля.

  4. Хмммм, на второ четене, отправям призив като се бъзикаш да е по-отчетливо, че трудно вдявам :)))))

  5. Duol, тоя път вече лавината е тръгнала по-склона и набира все по-голяма скорост! Знам, че ще успеем! Точката на кипене е достигната! 🙂

    Мина, бъзика беше основно към мен насочен, за това е трудно разбираем! :)))

  6. До сега не съм отнасяла Стокхолмския синдром към раждането, но тази вечер доста, дори неосъзнато, мислих за това. Не са прилагали груби манипулации, заплахи, насилие, но мило и кротко ме убедиха кое е в интерес на бебето. По- късно често нещо в мен се бунтуваше, но все успявах да потуша бунтовете ми с оправдания. Класически случай също, нали?

  7. Аз пък, раждах по спешност с операция и никой от целия персонал на болницата не се отнесе зле с мен. Стотинка не съм дала, нито на лекар, нито на чудо. Няма как да подкрепя протеста.
    Бременността не е болест, а повечето бъдещи майки са с поведение на неизлечимо болни. Лигли. Никак не съм сигурна, че и аз бих могла да се държа добре с тях.
    (Синдромът е Хелзинкски, погрешно наричан Стокхолмски. Парадоксално е, че за трети път тази седмица пиша предходното изречение в коментар.)
    Иначе, Яна, прекрасно е човек да има кауза и това, че аз не съм съгласна с нея не е болка за умиране.
    Поздрави!

  8. Astilar, погрешно ли е жените да искат човешко отношение? Мисля, че бъркаш малко нещата и изместваш гледната точка.
    Не спирам да се ядосвам от наличието на двоен стандарт в тая държава. Единици са като теб минали между капките без да платят и получили прилично отношение.

  9. Всъщност, Астилар, аз го знам обратното пък, че погрешно се нарича Хелзинкски синдром, проверих си го и в учебника по Психология дори. Но не мисля, че е от особено значение как точно се казва…

  10. Между другото, отдавна съм стигнала до извода, че насилието има доста разнообразни форми. Не е нужно да те пребият от бой, да се държат грубо с теб и въобще всичко да е явно.

    Може да ти се усмихват, да се държат невероятно мило, уж да откликват на всяко твое желание, а в същото време майсторски да те манипулират…

    Чудя се, кой вариант е по-страшния…

  11. Вечерница, всяко живо същество има право на адекватно отношение. Също дължи такова. Поради това я има думата взаимоотношения.
    Що се отнася до двойните стандарти – не ги одобрявам и аз, но в повечето случаи, особено напоследък са си виновни потърпевшите, защото замълчават, вместо да протестират на момента.
    Яна, права си 😳 , аз съм в грешка и признавам. 🙂
    Въпросът ти за по-страшния вариант е съвсем реторичен…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *