храна = енергия

Но каква точно енергия вкарваме в организма си?!

Предлагам ви един изключително интересен цитат от книгата на Джеймс Редфийл „Тайната на Шамбала“:

Той замълча за момент.

– Разбираш ли ме? През целия остатък от живота си трябва да правиш това – да подхранваш и поддържаш едно високо ниво на енергия. Да бъдеш в хармония – той погледна към мен закачливо. – Трябва да живееш много мъдро. Хайде да похапнем.
Изчезна в кухнята и се върна с поднос със зеленчуци и някакъв вид сос. Покани ни двамата с Ин на една маса. Поднесе ни зелечуците в три малки купички. Скоро стана ясно, че храната е част от информацията, която Ханх споделяше.
Докато се хранехме, той продължи.

– Да се поддържа висша енергия е невъзможно, ако човек консумира мъртва материя като храна.

Извърнах глава, защото изпитах досада. Ако това ще се превръща в лекция по диетология, бих предпочел да не присъствам. Това мое отношение, изглежда, вбеси Ханх.
– Ти луд ли си? – почти ми изкрещя той. – Самото ти оцеляване може да зависи от тази информация, а ти не желаеш поне малко да си отвориш съзнанието, за да я възприемеш. Какво си мислиш? Че можеш да живееш както си искаш и въпреки това да вършиш важна работа?

Той млъкна и ме изгледа изпод око. Аз си дадох сметка, че искрено ми се беше ядосал, но и това беше част от работата му. Останах с впечатлението, че ми предава информация на повече от едно ниво. Когато отново погледнах към него, не можах да не се усмихна. Ханх беше изключително симпатичен. Той ме потупа по рамото и отвърна на усмивката ми.

– Повечето от хората – продължи той, – са пълни с енергия и ентусиазъм в своята младост. После на средна възраст тръгват бавно по едно нанадолнище, като при това се правят, че не го забелязват. В края на краищата приятелите им също вървят по това нанадолнище, а децата им са активни, тъй че те могат да прекарват по-голяма част от времето си, като просто седят и си хапват вкусна храна.

– Но не след дълго те започват да имат натрапчиви оплаквания и хронични проблеми, като например затруднения в храносмилателната система или възпаление на кожата, на които предпочитат да не обръщат внимание, като ги приписват на възрастта. Но един ден се разболяват сериозно и не могат да преодолеят болестта. Обикновено отиват при лекар, който не държи на профилактиката и започват да приемат лекарства. В някои случаи проблемът се преодолява, в други не. И след това с течение на годините получават заболяване, което прогресивно се влошава и един ден те разбират, че умират. Единствената им надежда е да   си мислят, че това се случва на всеки, че е неизбежно.

– Ужасното е, че този срив на енергията се случва в голяма степен дори и на хора, които имат духовни претенции.

Той се наведе към мен и се престори, че се оглежда около стаята да види дали някой не ни чува.

Включително и някои от нашите най-уважаеми лами.

Искаше ми се да се разсмея, но не се осмелих.

– Ако се стремим към по-висша енергия и в същото време консумираме храни, които ни ограбват от тази енергия – продължи Ханх – няма да стигнем до никъде. Трябва да преоценим всяка енергия, която по навик допускаме в своето енергийно поле, особено храната, и да избягваме всичко, освен най-доброто, ако искаме енергийните ни полета да бъдат устойчиво силни.

Той отново се наведе по-близо до мен.

– Това е много трудно за повечето от хората, защото всички са пристрастени към храната, която обичайно консумираме, а тя е ужасно отровна.

Извърнах поглед встрани.

– Зная, че съществува много противоречива информация в света по отношение на храната – продължи той, – но истината също може да се открие. Всеки от нас трябва да учи. Ние трябва да си изградим по-широки представи за нещата. Ние сме духовни същества, които са дошли на този свят, за да издигнем нивото си на енергия. Много от онова, което откриваме тук, е предназначено главно за сетивно удоволствие и за отвличане на вниманието. До голяма част то изсмуква нашата енергия и ни води към физически упадък. Щом сме убедени че сме създания, изградени от енергия, трябва да следваме тесния път, който минава отвъд подобни изкушения.

– Ако разгледаме нашата еволюция, ще видим, че от самото начало на човечеството му се е налагало да експериментира с храната по простия метод на пробите и грешките, за да установи кои храни са полезни за нас и кои са унищожителни. Вкусваш от едно растение и живееш, вкусваш от друго и умираш. На този етап от историята ние сме разбрали какво ни убива, но сега осъзнаваме кои храни спомагат за нашето дълголетие и поддържат висока енергията ни и кои в крайна сметка ни съсипват и изтощават.

Той спря за момент, сякаш да установи дали го разбирам.

– Живеещите в Шамбала имат по-общ поглед към нещата – продължи той. – Те познават нашата същност като хора. Ние изглеждаме материални създания от плът и кръв, но всъщност сме атоми! Чиста енергия! Вашата наука доказва този факт. Когато вникнем по-дълбоко в атомите, ние виждаме първо частици и след това на по-дълбоки нива частиците сякаш започват да изчезват в организирани системи от чиста енергия, които вибрират на определено ниво. Ако се отнесем към начина си на хранене от тази гледна точка, виждаме, че онова, което влагаме в телата си като храна, се отразява на вибрационното ни състояние. Определени храни повишават нашата енергия и вибрация, а други я понижават. Истината е съвсем проста. Всяка болест е резултат на спад на вибрационната енергия и когато енергията ни спадне до определено ниво, съществуват природни сили в света, чието предназначение е да спомогнат в процесите на разлагане на нашите тела.

Той ме погледна така, сякаш бе казал нещо от особено значение.

– Имаш предвид физическо разложение ли?- попитах аз.

–  Да. Отново погледни по-мащабно на процесите. Когато нещо умре – някое куче, блъснато от кола или човек след продължително заболяване – клетките на тялото веднага губят своята вибрация и химическият им състав става киселинен. Това състояние на киселинност е сигнал за микробите в света – вируси, бактерии и гъбички – че е време да разложат тази мъртва тъкан. Това е тяхната работа във физическата вселена – да върнат тялото обратно на земята.

– Както казах по-рано – продължи той, – когато телата ни се лишат от енергия поради различни храни, които консумираме, ние ставаме податливи на болести. Ето принципът, по който действа това. Когато консумираме храна, тя се метаболизира и оставя отпадъчни вещества в телата ни. Тези отпадъци са или киселинни, или алкални по своята природа в зависимост от храната, която сме консумирали. Ако тя е алкална, може бързо да се изхвърли от телата ни, като се използва малко енергия. Обаче ако тези отпадъчни продукти са киселинни, те много натоварват кръвта и лимфната система, когато трябва да се елиминират, и се натрупват в органите и тъканите ни като твърди вещества – кристални форми с ниска вибрация, които създават блокировки или нарушения във вибрационните нива на клетките ни. Колкото повече такива киселинни вторични продукти се натрупват в организма ни, толкова по-преимуществе¬но киселинен става основният състав на тъканите. И сещаш ли се какво?

Той отново ме изгледа драматично.

– Един или друг микроб се появява, усеща тази киселинна среда и си казва: „О, това тяло е готово за разложение.“ Разбираш ли какво означава това? Когато един организъм умира, тялото му бързо се променя в една висококиселинна среда и бързо се изконсумира от микробите. Ако ние започнем да наподобяваме тази киселинна среда, тоест мъртвото състояние, тогава започваме да ставаме обект на атака от всякакви микроби. Всички човешки болести са резултат на подобна атака.
Онова, което Ханх говореше, ми се струваше напълно логично. Много отдавна аз бях попаднал на информация за Ph на тялото по Интернет. Освен това знаех някак интуитивно за тези процеси.

– Искаш да кажеш, че онова, което ядем, пряко ни предразполага към заболяване?
– Да. Вредните храни могат да понижат вибрационното ни равнище до степен, в която природата е принудена да започне да връща нашите тела към земята.

– Ами какво ще кажеш за онези болести, които не са причинени от микроби?

– Всички болести са резултат, макар и не непосредствен, на действието на микроби. Вашите изследвания на запад показват това. Открито е, че различни микроби се свързват с кръвоносните и сърдечни заболявания, както и с образуването на туморите при рака, но помни, че микробите само вършат онова, което вършат. Диетите, които създават киселинна среда, са истинската причина.

Той помълча, а след това добави:

–  Трябва напълно да разбереш това. Ние, хората, сме преимуществено или алкални с високо енергийно състояние, или сме в киселинно състояние, което сигнализира на микробите да се стекат към нас и да бъдат готови да извършат своите разложителни процеси. Болестта е буквално загниване на някаква част на нашите тела, защото микробите наоколо ни са получили сигнал, че вече сме мъртви.

Той отново ме изгледа закачливо.

– Извинявай за откровеността – каза. – Но нямаме много време. Храната, която поглъщаме, определя почти изцяло в кое от двете възможни състояния сме. Обикновено храните, които оставят киселинни отпадъци в нашите тела, са тежки, готвени, минали през много процеси, и сладки, такива като месото, брашното, пастите, алкохолът, кафето и по-сладките измежду плодовете. Алкалните храни са зелени, свежи, по-живи, каквито са свежите зеленчуци и соковете от тях, зелените растения, кълновете и плодовете, каквито са авокадото, доматите, грейпфрутът и лимоните. Нещата не могат да бъдат по-прости от това. Ние сме духовни същества, които живеят в един енергиен духовен свят. Западните хора са възпитани да мислят, че готвеното месо и силно преработената храна са полезни за нас, но ние знаем сега, че те създават условия на бавно разлагане, което след време води до своите негативни последици.
– Всички болести, които омаломощават и тормозят човечеството – атеросклерозата, ударите, артритът, и особено ракът – съществуват, защото ние тровим телата си, което дава сигнал на микробите в нас, че сме готови да се разпаднем, да се освободим от енергията, да умрем. Винаги буди удивление защо някои хора, които са изложени на същите микроби, не се заразяват от дадена болест. Причината е във вътрешното състояние на тялото им. Доброто в случая е, че дори ако сме прекалено натоварили телата си и сме ги направили прекалено киселинни, така че да започне разложителен процес, ситуацията може да се обърне, ако ние подобрим начина си на хранене и преминем към алкално състояние, състояние на по-висша енергия.
Той размахваше и двете си ръце очите му се бяха разширили и все още мигаха бързо.

– Живеем във време, приличащо на тъмно средновековие и всичко се свежда до необходимостта да се установят принципите на едно вибриращо високоенергийно тяло. Предполага се хората да живеят повече от 150 години, но ние се храним по начин, който веднага ни унищожава. Навсякъде виждаме хора, които се саморазрушават пред очите ни, но това не е задължително.

Той замълча и си пое дълбоко дъх.

– Това не е начинът на живот в Шамбала.

One Reply on “храна = енергия”

Вашият отговор на Lady Frost Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *