„… И всяко изречение трябва да започва с „И“ и да завършва с многоточие…“

***

…и се почувствах ненужна… Бях с тях в мъката им, но не ме поискаха в радостта си…

***

…и съм станала твърде изискваща към четивата си… Може би е вярно, че се е случило, защото чета все по-рядко и искам да не си губя времето с глупости… И цялото време на света няма да ми стигне да ги прочета всичките…

***

…и изпитвам странни чувства… Разума и логиката казват, че не би трябвало да са там… но тихото гласче е на друго мнение… И ще взема да го послушам… В истинския живот няма разум и логика..

***

…и промените са уморително нещо… Разбирам хората, които не искат да се променят!

***

…и всеки в един момент пораства… И го няма вече безгрижието! А може би остарява… трудно е да се каже…

***

…и не бях готова… и все още не съм… Ама никой не ме пита!

***

…и всичко е въпрос на желание и вяра… Да, някои неща не можем да променим… Но всичко останало можем, а това е много…

***

… и си купих печеливш билет днес… След няколко дни ще съм богата!

***

…и съм изморена… Трудно ще го наваксам това… Искам ли?

***

…и къща ще си имаме! Скоро! Съвсем, съвсем скоро! С малка градинка и липа. Готино куче и рунтава котка… Голяма и просторна… Бяла… И ще е завинаги мой дом…

***

…и прошка ще дам някога… и ще поискам… някога… далеч в бъдещето… на смъртния ми одър! …и така и трябва… Да сме сигурни, че никога повече в този живот няма да повторим грешките си…

***

…и не бях хубава булка… въбоще… трябваше да си подпишем в гражданското и всички по живо по здраво… и не ме убеждавайте сега в обратното… амахааааа…

***

…и понякога се харесвам като човек…

***

…и ми липсва нещо… не знам какво, но дупката си седи… празно пространство… бездна може би…

***

…и понякога не се харесвам, защото не трябва да се харесвам… и съм лоша… но пък и се харесвам в същото време…

***

…и искам да си ида у дома… ЗАВИНАГИ!