Общи му работи

Два дена СветлинА ми пили на главата с тоя общ роман на децата. Не съм го чела, но имам доверие в литературните й вкусове и май ще пропусна. Жалко! Честно да си кажа, очаквах повече…

Обаче Светлина ми отключи носталгията, по нашите общи романи… И за няколкото общи истории дето съм писала по тях. Писах за дяволчето Патафюгъл в сп.“Фентъзи Фактор“. Много забавна история. За жалост спряха да издават „ФФ“ и приказката остана недовършена. Обожавах това списание!

Писала съм и по една фантастична история в сп.“PC Мания“. Само не знам защо я спряха и така остана недописана…

Аз само в един роман съм участвала – „Блогът  на смъртта“. И него не го довършихме. И честно да си кажа, и пак да се съберем да го пишем, аз ще откажа… Не мога да пиша повече по него. Странно усещане! Макар, че страшно много искам да знам как ще завърши историята!

Това е хубаво на колектевните истории от тоя тип – никога не знаеш края и всяка нова глава те изненадва, защото… не си я писал ти! Страхотнто предизвикателство! Но и страшно трудно за осъществяване…

Написаха още две колективни истори, в които за моя жалост така и не успях да участвам, но в едната се оказах герой.

Ако ви е любопитно – заповядайте!

В едно селце близо до Панагюрище

Три нощи до пълнолуние

Поздрави от кака ви Фроска

2 Replies to “Общи му работи”

  1. Хехе, срамежливо си пропуснала Селската клюка 🙂
    Аз пък се надявах нея да довършим, това е първото общо начинание, в което участвам (не броя оная приказка за една Тяхна, която ти и Тони трябваше да им довършите, а още не сте чели 😉 ). Като знам кои сме я записали тая клюка и откога я влачим… или ще я допиша сама, или няма да се завърши. Поне така ще имам шанса да си поиграя с героинята ти 😛 . Наистина е странно. Да пишеш колективно е по-хубаво даже от четенето на книги от библиотеката – щото не само четеш другите, ами и добавяш свои си неща, пускаш някоя нишка, хващаш нечия идейка…
    Разбирам защо няма да участваш в онези романи, само ме е яд, че не съм чела онова за дяволечто. Поласкана съм от мнението за литературния ми вкус, ама ти мислеше, че и хубави кексове правя… „Играта“ просто прилича на печалноизвестните нискобюджетни студентски филмчета, където всеки бърза да покаже всичките си идеи и възможности, но в много сгъстен вариант. Прекалено сгъстен. Къде 250 страници ще стигнат за всичките тия елфи, мефили, хора, магьосници, грифони… при това всеки със свой характер, със своя история, със свой начин на изказване…
    Иначе знаеш, че ми хареса поне това, че се сменят лицата на разказвачите и че доста време не се знае кой е добър и кой – лош. Вероятно книгата просто ми се е сторила кичозна, вероятно за това са виновни редакторите и примерно ограниченията за обем на издателя, обаче мнението ми си важи.
    Искам сега да ти задам един съвсем обективен въпрос:
    Някога би ли се включила в нова колективна проза (може само приказка да е, разказче), без значение с кого (може същите, може други пирятели, може непознати)?

  2. Хехе! „Клюката…“ просто я бях забравила, може би защото не ми беше толкова присърце като „Блогът на смъртта“.

    Аз какво ти казах за смяната на лицата – прочети „Песен за огън и лед“, ма! Ей ти там много истории, много герои, но НЕ в 250 страници, а доста повече. До тук май ги е докаръл докъмто 3500-4000 страници. А чакам още 4 тлъсти книги!

    Да, искам да пиша пак такива неща! Но тоя път бройката на авторите е добре да е понамалена, че така организацията закуцуква яко…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *