Събуди ме слънцето, което печеше право в очите ми. Разсъни ме набързо и се почувствах добре въпреки мрачните мисли. Времето е прекрасно – топло за сезона и много слънчево. Асфалта се е лъснал от снощния проливен дъжд. Блести като река на слънцето. Хубаво е!

И толкова чисто и зелено!

Мисълта, че трябва да не съм в София за да усетя сезоните, за да усетя, че пролетта идва, да подуша зеленото и да се почувствам добре, ме подтиска. 🙁 Утре се завръщам в затвора си…