– и к’во сега?
– к’во к’во?
– не знам
ти си тоя дет му е случва нещо
аз съм чакащата
– какво ми се случва?
– ти ми кажи
аз не знам
поне на мен нищо не ми се случва
– ами не си се отворила към случки
– ако знаех нямаше да питам
и така да е…
– ако си седиш само вкъщи, как ще ти се случва
– може да ми харесва да съм чакащата
макар че и в къщи могат да ти се случат случики… но не и в тази…
може да обичам да те чакам на вратата докато се прибираш за да ми разкажеш какво има отвън… защото когато ти го разказваш е по-красиво…
– мислиш ли?
да взема да напиша тогава нещо?
може да стане още по
когато имам време да го обмислям
– защо не
а защо трябва да го обмисляш?!
– ами знаеш. замисляш се за точните думи
и става по-хубавко
едно обикновено пътуване с рейс може да се каже по хиляди начини
с 5 изречения или в 5 страници
– един човек беше написал цяла книга
– и знаеш – епитети, метафори, градации, литоти
– за един 5 минути в автобуса
точно 99 варианта на тия пет минути
разказвай ми… тогава обичам света повече…
– ами ще ти напиша нещо
утре, вечер
ще напиша изживаванията си от деня
в три варианта – прозаичен, през моята гледна точка и през твоята
– обещаваш ли?
– да
каквото и да ми се случи ще го облека в думи
– аз помня, внимавай…
4 Replies to “За чакащата и този, на когото му се случваха случки”
Има един датски разказ (повест може би се води?) точно за едно пътуване в рейс, описва всичко, кой се качва, кой слиза…леко монотонно, в доста страници. 🙂
ima 1 razkaz na vazov za 1 razhodka v na4aloto na zimata… sujetat moje d ase razkaje s 3 izre4eniq i vse pak nai haresvam 4astta s opisanieto na patq…
Vans, аз точно тая книга имах предвид! 🙂
Упражнение по стил, Реймон Кьоно.