Одеялцето {разказ}
Стреснах се в съня си посреднощ и го видях приседнал в долния край на леглото. Премигнах невярваща и в този миг изчезна. Реших, че просто ми се е привидяло още недобре събудена. Но следващата нощ, отново се събудих по никое време и странното същество отново беше там. Този път се задържа, колкото да видя, че …. Read More
Хриле {разказ}
Представям ви първият си опит за хорър разказ. Написах го за четенията на Истории от някога. *** Небето се беше продънило и валеше като за последно. Ива притича от колата си до сводестата входна врата, чиято черна боя бе напукана и олющена. Щом се шмугна в мрачното антре, изтръска дрехите си и изцеди косата си …. Read More
Ракия по никое време {разказ}
Простата го алармира. За пети път тази нощ, а беше едва три часа. С недоволно изпъшкване Антон избута тежкия юрган и пъхна нетърпеливо крака в протритите чехли до леглото. Жена му се обърна на другата страна и го наруга цветисто, както правеше всеки път, щом той станеше от леглото нощем. Направи се, че не я …. Read More
Роклята на маковете
{предупреждение: в разказа има сцени с домашно насилие} За първи път в живота си виждаше как жив човек се превръща в труп. Мила седеше вцепенено на стола до тоалетката и не откъсваше очи от Петър вече цял час. Трябваше да е сигурна, напълно сигурна, че той никога повече няма да си поеме дъх. Възглавницата нямаше …. Read More
Вечеря
{разказ от 55 думи} Идилична вечер в кухнята. Трите децата са насядали около масата и похапват доволно. Мама ги гледа с умиление и усмивка. – Какво искате да сготвя утре? – пита тя. Всички млъкват умислено. Вилиците застиват насред пътя към устите. – Грах с месо без копър. – крясва първородния. – …и без месо… …. Read More
Етюд в зелено
Експериментални лиготийки 🙂 Седя на пейката, поглеждайки честичко часовника. Закъсняват, разбира се! Това винаги ме е вбесявало, но този път ми е безразлично. Просто си зяпам наоколо. Хората ме подминават. Всички ми изглеждат еднакво безлични. Лицата са като маски. Вдигам глава нагоре. Плътните облаци, приличащи на захарен памук, скриваха слънцето. „Е, Слънчо, и на теб …. Read More
Гневът на самодивата
{разказът е side-story към романа „Люба Добрева: Обетът“}{внимание! спойлери} Люба тичаше задъхана по прашния селски път. Отдавна беше изгубила от поглед черния вълк, който преследваше. Не можеше да се мери с него по скорост, но можеше да следва магическата диря, която звярът оставяше след себе си. Тя беше толкова ярка, че магьосницата я долавяше физически. …. Read More
Прибираме се у дома
{фен фикшън – Лара Крофт // Tomb Raider 2013} Лара Крофт усещаше погледите на моряците върху себе си. Джона добре се беше погрижил за репутацията ѝ със своите истории. Погледите им я преценяваха, сравняваха разказите с това, което виждаха. Долавяше изумление, недоверие, дори страх. Вече не беше просто една от оцелелите от корабокрушението на Endurance …. Read More
Виолончелото (работилница за писане – октомври 2018 г.)
Зоя допря ухо в земята. Долови далечните вибрации на приближаващия влак. Нямаше много време. Щеше да се наложи да тича през гората в пълна тъмнина. Не очакваше точно днес влакът да подрани, но пък иначе щеше да е твърде лесно. Положи двете си ръце на гърдите, точно върху сърцето. Настрои сърцето си на точния ритъм …. Read More
Мост над пропастта
{когато една песен те вдъхнови за фенфикшън написан (почти) на един дъх- Лара Крофт//Rise of the Tomb Raider} Лара гледаше разсеяно през прозореца на таксито. Чувстваше се омаломощена и куха след поредната болезнена сесия с терапевта. Тези срещи бяха една непрестанна борба за надмощие. Борба без правила. Колкото и да се опитваше да се предпази, …. Read More
