необикновена-обикновена или обикновена-необикновена?!

На 24 години съм. С едно дете – момченце.

Омъжена за инженер на почти 30 години. Официално омъжена, както си трябва – с годеж и „пищна“ сватба, с гости, които не искаш.

Хетеро, без забежки, без безброй (без)смислени (с)връзки преди/след брака. Ударих джакпота от първия секс!

Обичам секса и парите. Обичам себе си! Търся себе си. И се намирам (понякога).

Обичам съпруга си. Обичам детето си. Тиха, кротка и спокойна любов… с вулканични изригвания.

Харесвам очите си. Красиви са, красиво зелени. Харесвам цвета на косата си. Кафява е като земя, като топлата пръст, която те прибира накрая.

Родена съм в България. Винаги в България съм живяла. Ходила съм веднъж в чужбина на екскурзия.

Мързелива съм. Адски много мързелива. (Не)Съзнателно непрекъснато търся начини да прехвърля всичко, на някой друг. Сигурно и живота си бих прехвърлила, ако можех… а може би не ми стиска.

Ядосвам се лесно. Викам силно. Беснея дълго. Боли ме много.

Често съм пристрастна и меря с двоен стандарт. Честна съм, безпристрастна съм, откровена съм, справедлива съм също толкова често.

Търся и другата страна на медала.

Искам всичко.

Умирам. Всеки миг, по мъничко или по много.

Здрава съм. Дебела съм (ужасно много). Нося очила с голям диоптър. Имам налудничав поглед… понякога. Понякога се усмихвам на нищото. Луда съм, но това не е болест. Нямам СПИН, нямам хепатит, нямам човешки папилома вирус, нямам Паркинсон, нито Ауцхаймер, нямам рак (може би само на душата), не се друсам (дори трева не съм пушила – каква загуба!). Имам пълен набор органи и части от тялото (може би). Искам да си направя tatoo на глезена. Имам по 2 дупки на всяко ухо и обичам да нося обеци и гривни.

Дъвча си ноктите, чопля си носа, кихам, пърдя, оригвам се, без да се прикривам. Не съм възпитана! Непрекъснато си човъркам нещо в косата. Ям си сополите (понякога). Не съм изискана и фина дама. Нямам маниери. Всъщност съм доста тромава и непохватна.

Не пия лекарства. Мразя доктори. Мразя ги и лично, мразя ги и по принцип. Мразя, това което ми причиниха, мразя това, което им позволих да ми причинят. Мразя, това, което причиняват непрекъснато на хората (или това, което хората непрекъснато си причиняват, чрез докторите).

Искам три деца (поне). Искам дъщеря. Искам да съм бременна. Да кърмя (поне две години). Да раждам у дома децата си през вагината си и да съм с всичкия си в тези мигове, а не надрусана с упойки и лекарства, защото не работя „по учебник“.

Самовлюбена съм, дори себична.

Сърдя се лесно. Непрактична съм. Искам всичко да става на моята. Последната дума винаги трябва да е моята.

Мога да съм пестелива… ако искам. Мога да съм работлива… ако искам. Мога да си затварям устата… ако искам…. Глупости! Не мога (или не искам?).

Прощавам си. Всеки ден, по мъничко. Не си го признавам никога, но и на другите прощавам, непрекъснато.

Често не отстоявам себе си. Често искам да пусна пиперливия си език в действие, но мълча като риба. Глътвам си граматиката.

Нямам равна в отпослешния акъл.

Искам да счупя предното стъкло на един мизерник, който не си спираше алармата на грозната кола две нощи подред. Искам да спукам гумите на оня тъпак, който паркира в градинката пред  входа си и разнася кал навсякъде… но не ми стиска. Само си приказвам. Но не пречи да мечтая да съм „божието възмездие“.

Искам си приятелите обратно. Искам ги замръзнали във времето, преди да стане грозно.

Непрекъснато си правя планове. Искам всичко да е подредено и организирано. Непрекъснато лепя етикетчета и картотекирам всичко. Хаоса в главата ми ме обърква. Но не и хаоса в стаята ми.

Обичам да готвя. Рядко ми идва музата. Ям много, чревоугодник съм.

Мога да се излежавам с дни. Мога с дни да не изляза от апартамента и да не погледна през прозореца. Мога и наопаки. Мога непрекъснато да гледам телевизия или да вися пред компютъра, без да ми омръзне. Чета книги в тоалетната, направо се забравям. Къпя се рядко.

Мразя да ставам рано, под строй и по часовник.

Спя лошо. Сънувам кошмари, които ми доставят странно удоволствие. Плача на сън. Не обичам да спя сама.

Обичам часовниците. „Hurry, hurry up! Утре можеш да се гътнеш!“ Но мразя да бързам, да бъда сложена във времеви граници.

Понякога се паникьосвам за глупости. Втренчвам се в глупости. Непрекъснато ровя в миналото. Непрекъснато чопля бъдещето.

От нищо не се страхувам истински, от безброй неща се страхувам фалшиво.

Обичам промените и в същото време ги мразя. Инертна съм и в същото време много активна.

Искам да спортувам, но все отлагам за после.

Искам да рисувам,  но все отлагам за после.

Искам да пиша, но все отлагам за после.

Разсеяна съм. Забравям лесно, забравям важни неща. Помня дреболии и глупости.

Обичам да е хладно, зелено и слънчево.

Страхувам се от много вода на едно място, ужасява ме. Но обичам морето. Обичам и планината, въпреки, че и тя ме плаши.

Обичам котки.

Плаша се от буболечки и риби. Толкова са древни…

Не знам как да се държа с хората. Никой не ме е научил. Неловко ми е да общувам. Притеснявам се да говоря по телефона. Получавала съм дори паник-атаки преди да проведа някой разговор.

Нетърпелива съм. Искам всичко да се случва веднага. Непостоянна съм, често си сменям поприщата и желанията. Не знам какво искам.

Променям се непрекъснато и в същото време оставам все същата.

Искам да съм различна от другите, но не съм. Искам да съм като другите, но не съм.

Аз съм обикновена в своята необикновеност.

Аз съм необикновена в своята обикновеност.

11 Replies to “необикновена-обикновена или обикновена-необикновена?!”

  1. Ти си си обикновена пръдла, която я е страх от древни риби. Обаче пък ми харесва как пишеш, като ти дойде кефът 🙂
    Колкото до приятелите… ще си намериш нови, дори без да отслабваш. Честно.

  2. И на мен много ми харесва как пишеш! И си поставила акценти на толкова много неща, че ми е трудно да отсея за какво искам всъщност искам да си кажа височайшото мнение 🙂 Хи-хи, желЕзна си просто 🙂

  3. Все едно чета описание за себе си в някои от редовете!
    Има хора, които ни обичат точно такива, каквито сме. Щастливки сме 🙂

  4. Хареса ми как е написано, хареса ми как си се описала. В голяма степен и другите хора имат общо с описаното, но не искат да го кажата/напишат пред всички. Всеки е различен с нещо. Аз също намирам доста близко описание до моята същност в някои от редовете. Поздравления за начина на писане.

  5. Само това ли успя да схванеш? Че съм мързелива? Хм… Само ми е много любопитно какво общо имат моя мързел с Карбовски и кризата.

  6. Имаш време да промениш толкова много неща в себе си. След време ще се чудиш тази Яна ти ли си била? Нещата стават постепенно и без да се усетим(но основното остава) 😉

  7. Честно да си кажа повечето от нещата, които изглежда, че трябва да ги променя, не искам да ги променя. Всъщност не искам да престанат да са част от мен, напротив, смятам, че всяка черта от характера може да е както силна, така и слаба спрямо начина по който я използваш. Нещата, които не харесвам в себе си единствено искам да ги посмекча, така че да не ми създават неприятности.
    Има време разбира се, за всичко има време! Аз за никъде не бързам! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *