Прекрасния нов янин свят

Днес ми е един такъв ден… абе от ония дни! „Уф“ ден! Малко вкиснат, малко ядосан, малко намръщен.

И реших да помечтая малко в отговор на предизвикателството на Таралежката

…или май по-скоро да си излея мъката…

[youtube=http://youtube.com/watch?v=vX07j9SDFcc]

Моя Абсолютен свят значи…

В него никога не се чувствам самотна (въпреки, че имам безбройните предпоставки да не се чувствам така)…

Нещата, които много, много, много, ама наистина много и силно искам се случват… Там не страдам, по неща, които не са зависели от мен (или са зависели без да знам?!)…

Не ме боли сърцето за разни хора и разни идеали…

В тоя идеален свят нормалното е наистина нормално.

Там не съм странна. Не съм обиждана и презирана, защото мисля инак… Казвам винаги когато и каквото трябва…

Там съм мъдра! Хората се вслушват в нещата, които казвам. Не, не искам задължително да ги пиремат, но поне да ги чуват и осъзнават…

Там добрите хора не плачат! Не им се случват ужасни неща. Толкова ужасни, че мен дори да разплакват! Там истинските мечти се сбъдват! И хората се усмихват… Децата винаги случват на родителите… Семействата са истински семейства…

и не плача, когато пиша такива неща…

Не се налага да избираш по-малкото зло…

Там винаги си себе си! Не трябва да се преструваш, не трябва да парвиш компромиси със себе си…

Не се налага винаги да защитаваш и отбраняваш принципите си от разни лешояди.

„Обичам те!“ е наистина „Обичам те!“

Никой не ти се меси в живота и не ти дава наклони…

…………………………………………………………………………..

Всъщност… Няма значение! Не го искам тоя мой прекрасен нов свят… сигурно ще е прекалено скучен…

Но в дни като този… отчаяно го искам тоя мой прекрасен нов свят… защото нещичко ме човърка и ми къса сърцето и буквално искам да вия… а няма причина… странни дни… биха ми липсвали, ако ги нямаше…

…объркана съм…

В оня мой прекрасен нов свят нещата се наричат с истинските им имена… и не забравям какво искам да кажа! 🙂

––––––––––-

Играта повелява да предизвикам някого. Ще ми се да разбера за абсолютния жълт свят на Инка, за абсолютния свят на адашката и necrony. Както и на всеки, който има желание!

13 Replies to “Прекрасния нов янин свят”

  1. И в моя абсолютен свят не плачеш! Обещавам тия дни да попиша. Но силно се надявам след твоята публикация нещо у нас да се промени… примерно да спрем да имаме дни, в които искаме да си разрушим света и да направим нов и скучен. Въпреки че това с истинските имена е добра идея – нали бяхме точно така в детската градина – хич не ни беше зле…

  2. „Не се налага да избираш по-малкото зло“ – само това да беше написала, пак щеше да е достатъчно, за да разбера и харесам твоя идеален свят. Някои хора успяват в мънички думички да съберат тонове смисъл. И за хора като теб ще има място във всеки идеален свят. (Чудя се само дали ще ходатайстваш и за мен? 😉 )

  3. Дали като избираме малкото зло всъщност не избираме голямото 🙂 Животът просто има чувство за хумор, ама не винаги разбрано.

  4. А аз предпочитам в „Прекрасният свят“ да можеш да плачеш,когато ти се плаче,без да се притесняваш,какво ще кажат другите,да се усмихваш,когато ти е весело-да се усмихваш на красивите неща,да можеш да говориш всичко,което ти на сърцето -Просто да изразяваш емоциите си,независимо какви са и да няма нужда да мислиш как изглеждаш в очите на другите

  5. Deneb_50 ми взе думите 🙂 Това исках да ти кажа – хич да не ти пука кой какво мисли за тебе, за това какво казваш, как изглеждаш или дъра-бъра, дъра-бъра. Достатъчно голяма и предполагам, независима си, за да позволиш нечие неразбрано его да те наранява или да те кара да плачеш. Твоят живот си е твой и затова трябва да го живееш, без да се ти пука дали ще се хареса на някого. Важен е твоят душевен мир … ух, пак се разфилософствах, спри ме о време 😉

  6. Моите такива дни ги наричам „Защо се чувствам така!“ – няма причина, нямам основание, напротив, имам много причини да не се чувствам така, и все пак се чувствам. Ами защото можеш да чувстваш, затова. Ако не можеше, щеше сигурно да живееш по-леко, обаче – не. И това си продължава така, без да можеш да го спреш. Не знам каква е ползата от него. Обикновено минава само. Нали има и точно обратните дни. Какви контрасти! Направо се чудиш как е възможно. Мисля, че просто си е нормално за чувстващите хора. 😀

  7. stranno e che ima hora kato vas ….
    prekarvam si givota mislejki si che niama nikoj tolkova lud kato men …
    dokazvat mi go i mi go kazvat po desetki pati vseki den …
    i vse pak vas vi ima, horata koito ne misliat kato drugite …
    horata koito siaksah znaiat kakvo e da si kato men
    stranno

    странно е че има хора като вас…
    прекарвам си живота мислейки си че няма никой толкова луд като мен…
    доказват ми го и ми го казват подесетки пъти всеки ден…
    и все пак вас виима, хората които не мислят като другите…
    хора които сякаш знаят каквое да си като мен
    странно

  8. Не съм сигурна, че те разбрах съвсем добре…

    Моля те, следващия път пиши на кирилица, иначе коментарите ти ще отиват право в коша!

Вашият отговор на vilford Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *