Селският живот е изморителен.

Понякога толкова се изморяваш, че ти се доспива в 9 суринта и спиш с бебето до 11:30, тъкмо ти остава време да стоплиш обяда. 🙂

И Боно ми пя на ушенце. Пардон ВЪВ ушенце, нееее, направ в главата ми.

И се забавляваш с шизофреници, които виждат всички като крокодили. И пътуваш в автобуса с трима спящи дарт вейдъровци – съответно в черно, бяло и червено, които си подпират каските една в друга, за да не им клюмат главите…

Обичам такива очарователни, безмислени сънища.

И да, Боно ми подари цветя и ми пя през цялото време в главата „Ohhhh, the sweetest thing!“…..

httpv://www.youtube.com/watch?v=5WybiA263bw

Селска идлия!