Подготомври 2019

Остава седмица до старта на тазгодишното NaNoWriMo и аз съм ужасена. Миналата година беше лесно – не знаех с какво се захващам. 🙂 Сега знам какво ме чака и неизбежно започват да ми гризат съмненията – ще се справя ли, струва ли си усилието, ще успея ли да вместя в графика си ежедневно писане.

Все пак мисля да не позволя на съмненията и страха да ме водят. Решена съм и тази година да напиша заветните 50 000 думи. Освен това плана е да довърша пренаписването на „Обетът“. До момента съм пренаписала около половината – до средата на 13-та глава.

Не съм писала от 16 септември, което е повече от месец. Тогава нещо ми секна. Още не съм сигурна какво точно се случи. Възможно е да се сдухах, защото реших, че съм минала от една в друга крайност. Първоначално пишех доста оскъдно, а сега ми се струва, че съм залитнала към „purple prose“ и съм започнала да вкарвам твърде много подробности, които за мен са интересни, но не допринасят за развитието на историята… може би…

Блокировката мина за щастие. Тези дни се препрочетох последните сцени и останах доволна. Естетвено има работа по тях, но не са толкова ужасни, колкото си мислех непосредствено след като ги написах.

Сега умишлено се „пазя“ за НаНо с цел да се нахъсам максимално. Разчитам на безрезервната подкрепа от писателската си група Nanocharacters. Миналата година получих огромна подкрепа от тях и вероятно сама нямаше да се справя.

Вече нямам търпение да дойде първи ноември – да открием NaNoWriMo с писателско парти и да се метна в голямото писане.

Пожелайте ми успех! 😀

2 Comments

Вашият коментар