На пръв поглед „Небе в дълбините“ на Адриен Йънг е съвсем типична тийн история, която обаче нетипично ми легна на сърцето.
Историята сама по себе си не блести с оригиналност – отгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Война, която се води от поколения, превърнала се в смъртоносна традиция.
Очакването ми беше за поредната супер sassy героиня-войн с всичките клишета влачещи се подир това, както и за безкрайна върволица от кървави битки. Еми не познах! 🙂 И това ме радва.
Историята всъщност е много мила и сърдечна. Има я войната и нейната жестокост, но много повече е обърнато внимание на взаимоотношенията – на приятелството, верността към семейството, любовта, честта.
Ийлин в никакъв случай не е типичния хладнокръвен войн, който има камък вместо сърце. Макар да е безстрашна в битката и да убива враговете си без да ѝ мигне окото, тя не е изгубила човешкото в себе си. Същото важи и за останалите герои – Ири, Фиск, Мюра, баща ѝ Аги. Всички са войни, но и хора, които ценят семейството, които са готови на практика на всичко за да защитят близките си и да се погрижат за тях.
Например баща ѝ, най-свирепия войн в селото, беше много загрижен за нея след битката, в която тя е ранена. Също надмогна гордостта си за да обедини отново семейството.
Любовната нишка в историята също ми беше супер приятна за четене. Не обичам slow burning romance – подлудява ме по принцип. Като започнах да се тюхта искам го не го искам и пощръклявам, но тук четях с кеф. Нещата се случваха толкова плавно, готино и естествено, че нямах време да се подразня, защо НАЙ-ПОСЛЕ не се целунат да ум се невиди. 🙂
Накратко – влюбена съм в тази книга!
Реалната ми оценка е по-скоро 3.5 зваздички и то най-вече заради някои стилови недоразумения и дупки в сюжета, които обаче не бяха чак толкова дразнещи, че да зарежа книгата или да ме ядосат. Забелязвах ги, но просто продължавах нататък, без да ми развалят удоволствието от четенето.
Журналист по образование, консултант по личностно развитие по професия, писател по душа, майка на три прекрасни деца, съпруга, любима… аз! 🙂