На пръв поглед „Небе в дълбините“ на Адриен Йънг е съвсем типична тийн история, която обаче нетипично ми легна на сърцето.
Историята сама по себе си не блести с оригиналност – отгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Война, която се води от поколения, превърнала се в смъртоносна традиция.
Очакването ми беше за поредната супер sassy героиня-войн с всичките клишета влачещи се подир това, както и за безкрайна върволица от кървави битки. Еми не познах! 🙂 И това ме радва.
Историята всъщност е много мила и сърдечна. Има я войната и нейната жестокост, но много повече е обърнато внимание на взаимоотношенията – на приятелството, верността към семейството, любовта, честта.
Ийлин в никакъв случай не е типичния хладнокръвен войн, който има камък вместо сърце. Макар да е безстрашна в битката и да убива враговете си без да ѝ мигне окото, тя не е изгубила човешкото в себе си. Същото важи и за останалите герои – Ири, Фиск, Мюра, баща ѝ Аги. Всички са войни, но и хора, които ценят семейството, които са готови на практика на всичко за да защитят близките си и да се погрижат за тях.
Например баща ѝ, най-свирепия войн в селото, беше много загрижен за нея след битката, в която тя е ранена. Също надмогна гордостта си за да обедини отново семейството.
Любовната нишка в историята също ми беше супер приятна за четене. Не обичам slow burning romance – подлудява ме по принцип. Като започнах да се тюхта искам го не го искам и пощръклявам, но тук четях с кеф. Нещата се случваха толкова плавно, готино и естествено, че нямах време да се подразня, защо НАЙ-ПОСЛЕ не се целунат да ум се невиди. 🙂
Накратко – влюбена съм в тази книга!
Реалната ми оценка е по-скоро 3.5 зваздички и то най-вече заради някои стилови недоразумения и дупки в сюжета, които обаче не бяха чак толкова дразнещи, че да зарежа книгата или да ме ядосат. Забелязвах ги, но просто продължавах нататък, без да ми развалят удоволствието от четенето.
