За този блог

Казвам се Яна Мицева и това е моето уютно кътче в онлайн пространството.

От дете съм силно свързана с думите и историите. Вярвам, че историите свързват хората, лекуват ги, окриляват ги. А моите истории така напират да излязат, че просто няма начин да устоиш на този порив, който има силата да те извлече от леглото в три посред нощ и да те накара да напишеш разказ от двадесет страници на един дъх.

Помня първия си самостоятелен опит за разказ – бе вдъхновен от „Сините пеперуди“ на Павел Вежинов. Въобще не помня разказа, но помня реакцията на учителката ми по литература, която много го хареса и ме подкрепи да продължа да пиша.

Все драсках нещо – есета, размисли, истории, дневници. Първите ми опити се появиха в алманаха „Златоструй“ – дебютирах като млад автор с есето „Пътят през пустинята“. Участвах в колективните истории на списанията “PC Mania” и Фентъзи Фактор“. Дяволчето Патафюгъл беше един от любимите ми герои, за които да пиша.

През 2005 година открих блоговете и от тогава съм горд собственик на блог, където споделям своите истории. По-късно се присъединих към общността BgLog.net, където с голямо удоволствие участвах в колективния роман „Блогът на смъртта“. Там някъде залезе поривът ми за творческо писане. Позволявах му да избликва от време на време, колкото да се освободя от напрежението. Така се появиха „За чакащата и този, на когото му се случваха случки“, „Втори тото шанс“ и „Вълче слънце“. Включих се и в сборника „Изгряващи звезди“ на варненския филиал на Съюза на свободните български писатели с Live, love, bed”. Стоях в писателска хибернация до лятото на 2018 година, когато музата ме изрита от леглото в една лятна нощ. От тогава работя с голям ентусиазъм по различни проекти, сред които има разкази, фен фикшъни и голямата ми любов – първият ми фентъзи роман.

„Ще оттекат през обедния КРЪСТОПЪТ годините
и пак ще се върти по стародавния си път Земята –
денят на хората ще грейне още по-засмян.
Ще имат те редовен превоз до Луната
с експрес-ракетоплан.

Ще има пак звезди…
и кучета… ще има,
виещи към тях… като преди.
Но нека вярата не оскъднява!
Яснее този мирен ден отвъд. На път!
Човекът е човек тогава, когато е на път!“

Пеньо Пенев

15 Comments

  1. …“разочарованието и любопитството“. За първото – приветствам от сърце, а за второто – …добре дошла в клуба (уви). Колкото до Пеньо Пенев, нека го одумват колкото щат; и аз го харесвам!!

  2. Честито гущерче и от мен 🙂 ! Аз на подскачащата Светлина вече честитих, та сега и на теб и на татито!
    Както казваше един мой съученик: „Да ви е жив и здрав и успехи в живота!“ 😉

  3. anna

    zdravei
    Kazvam se Anna i suvsem sluchaino popadnah na tozi sait…
    Vigdam che si ot Varna i si pomislih che skoro vuv Varna beshe izlogbata na basta mi 360
    Pogled na BG ot vuzduha i ponege po niakakuv nachin tova koeto prochetoh tuk me zaregda s optimizum i pologitelna energia ti pisha…
    Ste se radvam da mi pishesh na maila ako imash vreme ili na Skype
    om_any
    blagodaria ti

Вашият коментар