Пейката

Живея на пейката. На скапаната дървена пейка в градинката зад блока.

Като преди да се добера до пейката трябва да събера багаж, колкото за няколкодневно пътуване. Да преодолея осем етажа, глупав асансьор, много стълби, опасност от бомбандировка с храна и неизгасени фасове, малко стълби, липса на тротоар, кал…

И всичко това заради една скапана пейка, в една скапана маломена градинка в която прекарвам по-голямата част от деня.

Мисля си какво би ми липсвало, когато се преместим да живеем на село. Няколко неща са (дюнерите, денонощния магазин и да ми носят манджата вкъщи), за които просто не си струва коментара.

Но в едно съм сигурна. Скапнта пейка НЯМА да ми липсва, ама съвсем никак.

P>S> Живота в офис или друга работна сграда също не ми липсва, нито пък някога ще ми залипсва.

4 Replies to “Пейката”

  1. На живота в офис му се казва живот на стол. Или в моя случай „Sunshine, sit like a human“ 😛

    Между другото, на село сигурно ще си имате топъл хляб, което според мен е досотен заместител на дюнерите и на храната за вкъщи.

  2. Все ми е тая как се нарича… Не ме блазни. 🙂

    а всичките „липси“ ще са ми само ползи. току виж съм започнала да готвя всекидневно, редовно и адски вкусно и полезно. 🙂 то само на дюнери не се живее 🙂

  3. Не се сърди на пейката, защото тя именно е спасението ти от всичко, което трябва да преодолееш, за да стигнеш до нея. А на село си мисля, че нищо няма да ти липсва, защото ще имаш спокойствието и пространството сама да си го осигуриш. Пък ако нещо ти залипсва – яхаш колата и си в градО 😉

    За живота на стол мога само да кажа ооооооооооххххххххх и тихо да поплача в душата си

  4. Аз на пейката въобще не се сърдя. С нея сме в отлични отношения (е, почти), но сме си втрънали до полуда! 🙂

    Днес си останах вкъщи. Цял ден вкъщи! Няма такъв кеф.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *