Бебешки дневници 1

Днес за сефте се осмелих да изрежа ноктетата на ръцете на Божидар.

Първо се пробвах със „специалната бебешка“ ножичка. Е те с това собствените си нокти не мога да изрежа, камо ли бебешки мънини ноктенца. Хванах една малка нокторезачка и за няма и две минути се приключи въпроса.

Малкия започна да се усмихва съзнателно! Още не е много сигурен за какво служи „това“, но го прави! Сладур!

Има нови снимки в албумчето. Днес и клипчета му правихме как се въргаля голичък по леглото.

7 Replies to “Бебешки дневници 1”

  1. Леле, голям сладур бе! И верно се смее, изгледах му снимките.. мойта мома почна да се подсмихва и да гука като навърши три месеца.. а ноктите и тях май горе долу от тогава се престраших да режа.. много ме беше страх, ама тя не се дереше и ноктите й нали бяха меки и сами си падаха. На краката пък още по-късно почнах да ги режа.. и всичко с онази ножичка.. през живота си аз не съм си рязала ноктите с ножичка, ама с тази се оправих.. преди момата не ми мърдаше, ама сега е голям зор с тези нокти. Казват, че е препоръчително докато спи да се режат.. ама не мен не ми харесва много този вариант. Мале,че сладур.. само ми се струва, или крачетата му са доста пораснали 🙂

  2. ми мен не ме беше страх да му режа ноктите, просто до сега нямаше нужда. ама вече много почна да дере (мен и Антон основно). и като спи е супер лесно, нито мърда, нито нищо. а и удобно ми хваща пръсчето за да ми е по-лесно! 🙂 краката още нямат нужда от педикюр!

    той си и гука вече, все още рядко и не го докарвамного добре, но се пробва. и се обръща от по гръб на една страна без проблеми. вече се върти в леглото и спи както си иска.

  3. Oх, спомням си колко нерви и вътрешна борба ми коства да се реша да изрежа за пръв път бебешки ноктенца. Ти с тези 2 мин. си направо за Гинес. Голям е сладурчо на снимките голичък. Целувки за мъника!

  4. Леле, страхотен е! Съвършен направо… 🙂
    Да знаеш, че това с хващането е примитивен рефлекс и изчезва до 4-месечна възраст 😉

  5. знам, но е толкова готино като ми държи пръста! 🙂 С Антон така се приспиват двамата, той го хваща за ръката и се гушкат. Определено на малкия му действа много успокоително.

Вашият отговор на Мицева Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *