Бебешки дневници 2

Уф, голяяяям мързел съм ей! От кога се каня да драсна нещо! Добре че е дребосъка, че да ми дойде вдъхновението. Иначе се размазвам от мързел и… Грисъм [изчервявам се]

Два дни поред с малкия си парвим автомобилен туризъм. Ходихме малко на село вчера, а оня ден обикаляхме по покрайнините на Софето. Беше доста приятно и на малкия много му хареса! Ето малко снимчици и от нашата разходка: http://yana-mitseva.com/gal/displayimage.php?album=7&pos=0
Наистина са малко, щото тоя път мъжО се изложил със снимането – повечето снимки са с кошмарно качество!

Сигурно съм единствената майка дето учи детето си да си лапа ръцете! Ама Божо така и така вече ги откри и са му интересни, поне да се залъгва с тях. Бибата все някой трябва да му я тика в устата, а ръцете сами се навират!

Вчера обаче, реши че е по-интересно да напъха палеца на майка си в устата си, отколкото собствения си юмрук!

Сигурно му мирише на цица и за това!

Установихме също така, че кайсиите много добре му понасят на перисталтиката! Пълни памперсите като за световно! Да действаха и на майка му по същия начин щеше да е хубаво!

Вече и редовно си спи от към 12 вечерта до към 5-6. Ама перди лягане е голяма борба да се наяде както трябва. Сега цока, цока и вземе че заспи! Уригвам го, разбутвам го, уж се събужда и след пет минути пак заспива и не може да се наяде.

Вече цели два пъти успявам да стана достатъчно рано, та да излезем с малкия на разходка сутринта. Втория път беше днес! Малкия намаза две шапки и едно много сладурско гащеризонче. Ако не ме примързи може да ги снимам!

И те така. Весело е при нас! Скука няма!

––––––

Днес нещо Антон разправяше, че бил вече мнооого дърт. Дали пък нямало да го заменя с някой по-млад?!… Аз се изхилих! А той се „досети“, че си падам по по-възрастни мъже и най-вероятно, ако въобще го заменя, ще е някой по-дърт от него! Ми да, така си е… Младите пишлемета не струват!

2 Replies to “Бебешки дневници 2”

  1. 😀 😀
    Няма да давам акъли, виждам, че сте си добре. Ти на това дето му викаш мързел, аз му викам спокойствие. Трябва да ми дадеш рецептата някой път, че съм станала много „неспокойна“ – често-често викам и се карам.

  2. Щастие те е обзело…..Наслаждавай се на спокойствието, че ще те хване пак ежедневния стрес здраво в ръце и мърдане няма да има тогаз…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *