Приключвам 2017 година правейки си осъзнато равносметка. Десет въпроса, десет отговора.
- Какво направи тази година незабравима?
Преместихме се да живеем отново в София. Божидар и Искрен започнаха училище. Имаше много израстване в професионален план. Открих Theta Healing и станах практик по този метод.
- Какво обичаше да правиш през тази година?
Годината ми мина под знака на почивката. Търсех и осъзнавах какво е за мен да си почивам, какво е да нищоправя, какво е паузата. Какво е да се наслаждаваш на живота. Само си мислех, че знам какво е да се наслаждаваш на живота и да нищоправиш. Едно боледуване в средата на ноември ми показа, че нищо не знам по въпроса и откри пред мен нови хоризонти. Вече знам малко повече какво е да си почиваш истински.
- Кой е човекът, за който съм благодарна?
Създадох някои нови и интересни нови приятелства, едновременно професионални и лични. Едно познанство с около 9 годишна давност прерастна в дълбоко и интересно приятелство. За пореден път се доказа пред мен, че времето и пространството нямат значение за близките отношения. За други хора осъзнах, че връзката ни не е това, което би трябвало да бъде едно приятелство и се получи едно естествено отдалечаване едни от други.
На всеки съм изразила благодарността си лично по подобаващ начин.
- Каква е най-голямата ми победа тази година?
Победих себе си, победих убежденията си, победих неща, в които вярвах. Два пъти ми се случи да взимам решения, които бяха против желанията ми и убежденията ми, и двата пъти тези решения се оказаха верни. Първото беше преместването в София, второто – да запишем момчетата на училище.
Не винаги това, което искаме е това, от което се нуждаем.
- Кое прочетено, гледано или слушано от мен нещо имаше най-голямо влияние върху мен?
От всичко (почти) си взимам по нещо ценно за мен. Аз съм по-скоро четящ човек и най-силните книги за мен тази година бяха Дюн на Франк Хърбърт, Тета лечение на Ваяна Стайбъл, Холографската вселена на Майкъл Талбот и Никога вече съзависим на Мелъди Бийти. Последната особено наизвади скелетите от гардероба и ми даде много теми за размисъл и работа, разтърси си ме яко.
- Какво ме тревожеше най-много и какъв беше изхода от притесненията ми?
В момента най-много ме тревожи училището на момчетата. Много неща не са наред и аз водя вътрешна борба с конфликта, който се създаде в мен. Търся начини да превърна недостатъците, които децата ми изпитват от систематаq в позитиви. Много трудна задача и все още не е решен този казус.
Другото, което ме притесняваше е как ще се отрази на работата ми преместването в София. В това отношение тревогите ми се оказаха напразни. Получих възможност да разгърна потенциала си. Останалото зависи от мен.
- Кое беше най-голямото ми съжаление и защо?
Все още не се справям добре с управлението на финансите си. Съжалявам, че неглижирах различни плащания, не планирах добре и задлъжнях. Последните месеци работя в посока изчистване на задълженията и по-добро управление на финансите. С първото се справям задоволително, с второто – по-скоро не се справям.
Имах и много осъзнавания по различни теми, които не са точно съжаления, а по-скоро част от пътя ми. В някакъв момент гледната ми точка се разширяваше и виждах, че не съм била права или съм била само частично права в заключенията си. Все още твърде често правя прибързани емоционални заключения, което не е добре. Имам още много какво да уча в тази посока.
- Какво се промени в мен през изминалата година?
Израстнах много като личност. Чувствам се много по-независима и самодостатъчна. Промених доста модели, които бяха вредни за мен и ми носеха страдание. Освободих се от много страхове, от още въображаеми аз. Освободих се от купища изисквания, които сама си бях поставила и ми тежаха. Започнах да правя разлика между тези изисквания и това какво наистина е достатъчно да се направи.
- Какво ме изненада най-много през изминалата година?
Изненада ме колко много съм се нуждаела от пространство без деца, колко много са ми тежали някои въображаеми азове (например отдадената домакиня в стил Марта Стюард и перфектната майка). Изненада ме откритието, че работата ми е най-важна за мен… и колко добре се чувствам от това откритие. Това е страстта ми, мисията ми и това не ме прави лош родител или лоша съпруга.
Изненадах се, че престанах да приемам за даденост хората в моя живот и облекчението, че мога да се разделя с тях или да се отдалеча от тях, ако отношенията ни продължат да са нетърпими.
- Ако можех да се върна назад във времето към 1 януари 2017 г., какво бих казала на себе си?
Наслаждавай се. Пусни юздите, не се съпротивлявай. Всичко е точно така, както трябва да бъде!
