Не искам да си фикс-идея!

Не искам да те превърна във фикс-идея! Не искам да те моделирам, като глина в ръцете си. Не искам да те вкарвам в чужди норми…

Искам да те оставя да бъдеш това, което трябва да бъдеш! Искам само на едно да те науча – да обичаш! Другото ще дойде от само себе си…

Чакам те взаимно да се учим!

10 Replies to “Не искам да си фикс-идея!”

  1. нали помниш чии викове слушахме в събота – моля те, научи бебо да обича, за да не превърне свободата в свободия

  2. Да ти кажа, по-вероятно е да се изненадаш след раждането, че бебето моделира теб, а не ти него 😀 Това е един голям чар на родителството – винаги те изненадва по най-неочаквания начин.
    Но че децата стават един вид идея фикс е нормално – центърът на живота ти се измества към него 🙂 така и трябва.

  3. То е хубаво да не искаш, ама става 🙂 И аз не искам детето ми да ми е бог, ама на моменти му се кланям като на такъв.

  4. Тя манията удря из засада – седиш си, мътиш и изведнъж откриваш, че изцяло се фокусираш на неща, които иначе не би и предположил, че могат да вълнуват нормален човек.

    Чии викове сте слушали в събота? Няма да мога да спя.

  5. Ох, в събота слушахме виковете на дете, гледано и галено с перце. Крещеше така, че на дядо му му се наложи да си сложи тапи в ушите…

  6. Минава, всичко минава … повярвайте ми знам от опит … и тогава идва пубертета :))) И всичката мания почва да изглежда като радост за окото и ухото 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *