Не искам да те превърна във фикс-идея! Не искам да те моделирам, като глина в ръцете си. Не искам да те вкарвам в чужди норми…
Искам да те оставя да бъдеш това, което трябва да бъдеш! Искам само на едно да те науча – да обичаш! Другото ще дойде от само себе си…
Чакам те взаимно да се учим!
10 Replies to “Не искам да си фикс-идея!”
нали помниш чии викове слушахме в събота – моля те, научи бебо да обича, за да не превърне свободата в свободия
Да ти кажа, по-вероятно е да се изненадаш след раждането, че бебето моделира теб, а не ти него 😀 Това е един голям чар на родителството – винаги те изненадва по най-неочаквания начин.
Но че децата стават един вид идея фикс е нормално – центърът на живота ти се измества към него 🙂 така и трябва.
То е хубаво да не искаш, ама става 🙂 И аз не искам детето ми да ми е бог, ама на моменти му се кланям като на такъв.
баси, тва с бебетата май наистина е мания… добре, че не ме е споходило още, щото само още една мания ми липсва…
тъкмо ще се координираш още по-вече 😀
Тя манията удря из засада – седиш си, мътиш и изведнъж откриваш, че изцяло се фокусираш на неща, които иначе не би и предположил, че могат да вълнуват нормален човек.
Чии викове сте слушали в събота? Няма да мога да спя.
Ох, май сте прави! Ама какво да се прави! Ще се гледаме! 🙂
Ох, в събота слушахме виковете на дете, гледано и галено с перце. Крещеше така, че на дядо му му се наложи да си сложи тапи в ушите…
Минава, всичко минава … повярвайте ми знам от опит … и тогава идва пубертета :))) И всичката мания почва да изглежда като радост за окото и ухото 😉
хехе! Джулс, къде ме върна! 🙂