Захранване водено от бебето – захранване без пюрета! Йеее!

Не е нужно да храните бебето си, то може и само.

Не е нужно да правите/купувате пюрета и каши.

Не е нужно да се правите на маймуна за да натикате някоя лъжица с нещо безвкусно и безформено в устата на бебето.

Бебетата могат сами да се хранят и чудесно да преценяват какво, колко и кога да консумират. От родителите се изисква да са търпеливи и да не пречат на детето. 🙂

Направо революционна идея, нали. 🙂 Ще се опитам накратко да ви обясня каква е логиката при захранване водено от бебето (ЗБВ) или така нареченият Рапли метод.

Зорница на 6 месеца и 8 дни, 17 ден от ЗБВ
Зорница на 6 месеца и 8 дни, 17 ден от ЗБВ

Бебето се запознава с любимите и обичайни храни, с които се храни майка му още в утробата. Амниотичната течност променя вкуса си спрямо храните, които майката консумира и бебето ги „опитва“ още през бременността. След като се роди това запознаване с вкусовете и миризмите на храната продължава чрез кърмата, която се променя непрекъснато на вкус спрямо храната, която майката консумира. Захранването по Рапли метода е естествено продължение на тези процеси. На практика бебето се подготвя за храненето с „твърда“ храна още от утробата и се ражда с всички нужни умения и инстинки за да може да се храни самичко още от първия си миг.

Още с раждането бебето е способно да изпълзи до гърдите на майка си и да засуче. (споделеният клип е с натуралистични кадри от раждане) Сам самичко! Достатъчно е да бъде оставено на спокойствие върху майка си.

Кърменото бебе на практика суче само. То само определя кога и колко да суче. Не можеш да накараш насила едно бебе да суче, ако то не желае. Ролята на майката е да му осигури неограничен достъп до храната. 🙂

Бебето расте, постепенно започва да проявява все по-голям интерес към околния свят. Наблюдава възрастните какво правят на масата. Започва да взима разни неща и да си ги слага в устата. Някъде около средата на първата годинка започва и в чиниите да рови, да дърпа храна от ръцете и устата на възрастните и да иска да опитва.

Възможно е в началото само да ближе храната или да я мачка с ръце, да я хвърля, побутва, плюе и да не яде нищо от нея. Това е в реда на нещата. Ако сукането на гърда е рефлекс, то дъвкането и преглъщането на твърда храна са умения, които е нужно да развие.

Инстинктите на бебетата са изключително силни и стига да не им пречим могат идеално да ни покажат кога са готови да започнат да се хранят с нещо различно от мляко. Това би могло да се случи на около 6 месечна възраст, но би могло и да се случи по-късно – на 7-8-9 месечна възраст и дори след това. И в това няма нищо притеснително стига да не ограничаваме количествата кърма, които бебето приема.

През първата година от живота на бебето кърмата (или адаптираното мляко) е основната му храна. Кърмата е много калорична и съдържа всички хранителни вещества и микроелементи, които са нужни на детето. Твърдата храна през този период е по-скоро за опитване и запознаване с нови вкусове и консистенции, отколкото за наяждане. В общия случай при здраво доносено бебе не се нуждае от почти никакви добавъчни количества храна.

Ако сравним единица мляко със същата единица твърда храна разликата в калорийното съдържание е много голяма в полза на кърмата. Помислете само какви неща се дават в началото на едно бебе – моркови, тиква, ябълка, круша… Все неща, които повечето хора, консумират, когато са на диета и искат да отслабват. 😀 Все неща, които, ако не е доволното количество мляко, не биха могли да осигурят калориите и мазнините, от които се нуждае бурнорастящото бебе.

Важен аспект от Рапли метода е, това че например бебето се храни заедно с цялото семейство, което е важна социална дейност за него, от която научава много за взаимоотношенията и как да комуникира, също и как да се храни, как да борави с посудата. Принадлежейки към клас бозайници се учим предимно гледайки и подражавайки на околните.

Бебето определя какво и колко да изяжда, колко дълго да се храни. Това го предпазва от преяждане и развива индивидуалния му вкус към храната. Превръща храненето в удоволствие, а не в задължение, което трябва да се изтърпи. Детето се научава да слуша тялото си и да откликва на нуждите му. Родителите, които са захранвали по ЗБВ много рядко се оплакват от „злояди“ деца.

Не е нужно да готвите специална храна за бебето, нито да следвате строги схеми. Достатъчно е да се спазват някои простички правила (като например храната да е безсолна) и да се предоставя на детето избор от възможно най-разнообразни храни сред които да избира.

Децата успяват по-успешно да се научат да дъвчат и да преглъщат с по-малко рискове от задавяне. Това е така, тъй като детето започва да се храни тогава, когато храносмилането е достатъчно зряло, рефлексът на избутване на храната е изчезнал и детето има възможност да развие дъвкателните си способности още от самото начало на захранването. Шансът да пропуснете „аха-момента“, в който да предложите храна на по-големи парчета, както е при педиатричното захранване и да трябва да пюрирате храна до припадък, е нулев, защото бебето се храни с едри парчета храна от самото начало. Рефлексът на гадене, който се задейства много напред в устата на малките бебета, ги предпазва от погръщането на прекомерно големи парчета храна, която не биха могли да сдъвчат и прегрътнат безопасно.

Рисковете от тежки алергични реакции в периода на захранването също са малки. Много родители споделят, че децата им много често се е случвало въобще да не желаят да опитат храни, към които детето се е оказало алергично на по-късен етап.

ЗБВ е много подходящ и най-вече естествен начин за развитието на фината моторика и координацията око-ръка.

Деца, захранвани по този начин, се чувстват по-спокойни и уверени по време на хранене и в дългосрочен план се научават по-лесно да се хранят здравословно и според личните си нужди.

В блога Casa de la Mitsevi Kids бихте могли да следите Зорница и как тя се справя със ЗБВ метода.

Ако желаете да научите повече за захранването водено от бебето бихте могли да се възползвате от слединте източници:

Вашият коментар