Задушница

Впечатляващ ден. Първо имах великолепна сесия с майка изгубила бебе по време на бременността. Малко след това моя клиентка ме зарадва, че тази сутрин е родила прекрасно момченце с прекрасно име.

Чувствам се благодарна и благословена, че ми е отредено да посрещам и изпращам душите. Да съпровождам хората в посрещането и изпращането на живота. Знам, че това не е път за всеки. И много хора биха приели ролята ми като натоварваща, мъчителна, непосилна като отговорност. Не знам, вероятно са прави за себе си… Но аз, аз я нося с радост тази привилегия и отговорност.

Баба ми цял живот жалеше починалия си син и може би дори след смъртта си не е намерила утеха. Много хора носят като почетни ордени тази своя мъка по заминали си близки хора. За някои от тях моята работа сигурно е дори скверна, как така ще преодолеем мъката и страданието? Не, това е неуважително към починалия…

Дали?! Дали наистина мъката и страданието са равни на уважението и любовта, която имаме към заминалите си? Бих казала, че по-скоро не.

„Болката е неизбежна, но страданието е по желание!“

Много често под тази „непрежалимост“ се крият други неща – често там има вина и съжаление, има неизказани думи, недадени прегръдки, неизпълнени обети. Често всъщност жалим себе си и живота си без непрежалимия.

Боли разбира се. И имаме право на тази наша болка, и на мъката и на всяко наше чувство, на всяка наша емоция. Но животът продължава, Земята не спира да се върти с нечия смърт. Не е полезно за никого да застинем в мъката и в момента на загубата.

Днес оплакахме едно бебе, което си е тръгнало от света преди още да се роди в него. В мислите на много хора, това е несправедлива загуба. И те са прави за себе си. В тяхната физическа реалност всяка смърт е несправедлива. Но в многоизмерната квантова реалност нещата стоят различно. И в тази квантова реалност майката, която днес оплакваше бебето си, в края на сесията светеше, направо преливаше от светлина и се усмихваше изпълнена с благодарност и спокойствие. Изумително!

Тя преодоля мъката и видя, усети в душата си, какъв безценен подарък й е поднесъл съдбата и го прибра в себе си като истинско съкровище.

Сега ще обърнем монетата. Раждането на дете обичайно е повод за празник. Но замисляли ли сте, че това също е вид загуба? Загуба на едно предишно „аз“, загуба на един начин на живот, загуба на възможности и на какво ли още не. Това са загуби, за които рядко се говори и са толкова многоизмерни. Понякога са ужасно дълбоки като бездънни кладенци… Но и богати на опитности…

Ин и Ян… Уроборос… животът е толкова многоизмерен, преливащ, пърхащ, пулсиращ, дишащ…

Не изчерпвам темата… Споделям си ей така, проблясъци. Днес, на задушница… Не от „задух“, а от „за душата“…

Вашият коментар