Яна и играта на минималиста

От доста време не съм драсвала и ред тук. Не че няма за какво. Както обичайно се случва зачезна ли от интернет пространството, нещо бурно се движи и вихри из извънкомпютърната ми реалност. 🙂 Изпаднала съм в един очарователен и, смело мога да твърдя, градивен хаос. Онзи хаос, който срива из основи старото за да създаде новото. Онзи хаос, който кара семенцето да се превърне в кълн…

Отзад-напред…

Включих се в Играта на минималиста. Благодаря на приятелката ми Емануела, че ми сподели идеята. 🙂 Всъщност не ми е за сефте да осъзная плюшкинската си природа. Дълго и старателно са ме обучавали да трупам (майко, ти си главен герой тук :)). Но пък в мен винаги е имало един съпротивителен импулс. Не понасям струпване на безполезни неща. Харесвам онази японска елегантна изчистеност и минимализъм. Често ми се случва да изпуши нещо в мен и да правя огромни чистки. Буквално да наизвадя всичко от шкафове, гардероби, долапи и да се разделя с огромна част от нещата си. И после винаги съм се чувствала осовободена. Не само физически.

Играта на минималиста обаче, в сегашния вид, в който я прилагам, има едно друго очарование и друг смисъл за мен. Не е просто див импулс да натрупаш всичко ненужно и да го изхвърлиш… И после пак да натрупаш друго…

Тук има една по-особена нотка на осъзнаване, оглеждане, обмисляне… Кара те да огледаш нещата от различни ъгли, да обуздаеш яросните си импулси, да погледнеш вещите си с други очи… Трупал си нещата едно по-едно, разделяш се с тях едно по едно. По-сладко е… По-уважително – към вещите, към хората, които ще придобият част от тях, към хората, които са ми подарили част от тях…

албумът ми

5 Comments

  1. Pingback: Ден 52/Day 52 | 365 благодарности

  2. Pingback: Играта на минималиста: завършена | На кръстоПът

  3. Pingback: Нов тур на Ирата на минималиста | Casa de la Mitzeva

Вашият коментар