Втори тото шанс

(разказ)

Леля Пенка живееше на последния етаж. Седмия. Смяташе, че седем й носи късмет, пък какво като живееше все още в стара прогизнала панелка. Важно беше да не променя нищо, за да не развали късмета си.

Това й костваше особено голямо усилие. От години не бе мила прозорците на остъкления балкон, не бе тупала килимите. Шкафовете в кухнята бяха отдавна плесенясали, а боя по стените почти не беше останала вече. Но леля Пенка стоически издържаше на тази мръсотия и мизерия, защото вярваше, че ако всичко си остане така, както е било, отново ще спечели шестица от тотото. И така, вече седем години. Редовно пускаше фиш след фиш с едни и същи числа и вярваше, че отново ще извади голям късмет някой ден.

Леля Пенка премести прозорчето на календара. Усмихна се. Датата й „говореше“, все едно й шепнеше „Днес парите ще са твои!“. Жената дори се прекръсти. Три пъти. Изпадайки в някакво странно религиозно благововеене. Огледа малката кухничка и се зачуди как ще изкара до довечера спокойно. Беше едва 10 часа, а тя отдавна беше наготвила.

Пусна радиото и седна да плете. Работата обаче не й спореше. Изтърваше бримки, късаше й се конеца. Леля Пенка остави чорапа настрана. Реши да замеси сладки та да почерпи довечера след тегленето съседката от долния етаж кака Минка. Разбира се, нямаше да й каже защо я черпи, да не й откраднат фиша, но си беше наумила, че непременно трябва да почерпи някого.

Кака Минка беше млада пенсионерка. Тя и мъжът й бяха бивши учители. Единственият им син беше станал известен архитект и живееше в Италия. Това лято си беше дошъл при родителите за два месеца и беше успял да ги убеди да направят основен ремонт на апартамента. И сега кака Минка се радваше на нова дограма, от която не духа, на голям плосък телевизор, на който можеше да чете без очила, на нова кухня. Но най-много се радваше на пералнята си. Пускаше я вечер, на нощната тарифа. Сядаше пред нея на едно ниско столче и я наблюдаваше хипнотизирано с усмивка на уста докато пералнята въртеше протритите им дрехи. След това простираше прането на балкона и доволна си лягаше в леглото до мъжа си, който отдавна спеше и похъркваше.

***

Леля Пенка вече се потеше от напрежение. Всеки момент трябваше да започне тегленето на тиража. Тя си беше приготвила лист и химикал да записва. Въпреки че знаеше числата си наизуст, всеки път си записваше изтеглените числа за да е сигурна, че не е пропуснала нещо важно.

Образа на екрана подскачаше нагоре-надолу. Леля Пенка се притесни. Сърцето й подскачаше заедно с образа. Беше изплашена да не би старата стайна антена внезапно да спре да работи и тя за първи път от седем години насам да изпусне тегленето на тиража на тотото.

Късмета на леля Пенка обаче проработи, антената издържа и успешно предаде кадрите от първо теглене.

Обаче…

Нито едно познато число.

Все едно буреносен облак се спусна над главата на леля Пенка. Не й се вярваше, че знаците и вътрешния й глас са я излъгали. Всеки момент щеше да се разплаче.

Започнаха да теглят числата от второ теглене. Но старата жена се беше отдала на вътрешно негодувание и не внимаваше. Само машинално отчиташе:

– Две… имам го.

– Седемнайсе… имам го.

– Четирсеидевет… имам го.

– Двайсеишест… имам го.

– Седем… имам го.

– Трийсеидевет… имам го.

И тогава нещо й проблесна. Всъщност трябваше да проблесне няколко пъти за да може да осъзнае какво се е случило.

Беше спечелила шестица от тотото!

Вътрешно крещеше от радост и танцуваше. Но тялото и не помръдваше, устата й стоеше затворена.Стоеше си кротко на стола пред стария телевизор. Бавно завъртя глава към стената в ляво и погледна със сълзи в очите снимката на мъжа си, който беше починал преди тридесет години.

– Коле… Коле… Миличък, Коле… Казах ли ти аз! Казах ли ти! Пък ти не ми вярваше.

И скокна тогава леля Пенка от стола все едно беше младо момиче. Отвори един претъпкан прашасал шкаф и извади от там скъпоценния фиш. Ръцете й затрепераха.

Беше спечелила. Трябваха й седем години за да се случи, но тя издържа на всичко. Не се отказа. И спечели.

Обхвана я невероятна радост. Този път наистина запя и затанцува. Представи си как утре сутринта ще стане рано, ще си изчисти къщата, ще измие прозорците, ще изтупа килимите. Ще иде да купи боя да боядиса. И след това ще иде да си вземе парите. Пък нека й се смее после съседката Минка, задето е била суеверна и е вярвала, че пак ще спечели, ако не променя нищо в къщата си.

***

Минаваше полунощ. Фишът сякаш пареше в джоба на пеньоара на леля Пенка и тя се въртеше неспокойно в леглото, неспособна да заспи. Беше я обхванала някаква странна треска. Искаше час по-скоро да се съмне и да се захване да свърши това, което си беше намислила. Нямаше търпение да си осребри фиша.

Изведнъж я достраша някой да не й открадне парите. Реши да не бърза да ходи да си взима парите. А чак след два-три дни, така да се поуталожи работата, да не я заподозре някой. Но после се изплаши че може пък някой да й открадне фиша и тогава ни пари ще види, ни нищо. Мисълта сякаш я бодна съвсем наистина и тя скочи от леглото, все едно беше лежала върху тръни. Хукна към дневната, размести мебелите, събра прашния избелял килим и го изнесе на терасата. Запъхтяна го метна на перваза. Около нея се виеха облаци прах и мръсотия наслоявани с годините. Леля Пенка се закашля, разкиха се, мислеше че въздух не й стига и ей сегичка ще се задуши. Несъзнателно се провеси през перваза да погледне на долния балкон да не би случайно съседката Минка да е закъсняла с простирането и да е още на балкона. Да й викне да се качи горе. Но Минка я нямаше. Само прането й се ветрееше самотно на простира.

Леля Пенка успя да си поеме дъх и да се поуспокои. Намери тупалката и посегна да тупне по килима. Сети се обаче за прането на долния балкон и че може да го изцапа. Понечи да прибере обратно килима, но изведнъж отново я завладя непреодолимото нетърпение час по-скоро да си вземе парите. Грабна с настървение тупалката и заудря бясно килима, сякаш това щеше да накара Слънцето да изгрее по-бързо. А боклуците се сипеха върху току-що изпраните дрехи на кака Минка.

***

Мъжът на кака Минка се събуди призори. Все още му се спеше много, но неочаквания студ в стаята го беше събудил. Изглежда през нощта времето внезапно е застудяло и сега мъжът трепереше бос пред прозореца. Чудеше се как така не е усетил по-рано да стане да го затвори, преди да се вдървят колената му от студ.

Малко бяло листче на пода привлече вниманието му. Вдигна го.

Беше тото фиш.

Зачуди се от къде се е взел. Скоро не бяха пускали тото.

– Две, седем, седемнайсе, двайсеишест, трийсеидевет, четирсеидевет. Не са моите числа.

Не прояви повече никакъв интерес към фиша. Нито погледна датата, нито пожела да задълбае над мистерията как се е озовал на пода в стаята им. Машинално го пусна най-отгоре на хартиите за подпалки и отиде до тоалетната.

Половин час по-късно гладните пламъчета запалени в модерната камина излапаха набързо късметлийския фиш на леля Пенка.

30 януари 2013 година
©Яна Мицева

3 Comments

  1. Yana

    Много забавно се получи тази история. Беше ми дадена така да се каже.
    Стоях си следобяд кротко в кухнята и зяпах през прозореца. И гледам една жена на последния етаж в блока отсреща тупа някакъв килим. А на балкона под нейния – проснато пране. Реших, че е много невъзпитано от нейна страна да цапа прането на съседите и се зачудих какво ли се случва на тия, дето цапат хорското пране… 🙂
    И така се роди историята за кака Минка и леля Пенка. 🙂

Вашият коментар