Тази „лудост“ наречена ънскулинг

Бих искала да споделя повече за този начин на живот и защо ми допада. Ънскулинг е транслитерация на английското „unschooling“, което доколкото ми е известно няма български термин. Наричам го начин на живот, защото е точно такова. Почива на концепцията, че непрекъснато се учим на нещо в ежедневието си и че се учим цял живот (life-long learning), както и че не е нужно структурирано и линейно изучаване на различни учебни дисциплини. Някои го наричат и whole living (пълноценно живеене) или joyful living (радостно живеене). Има и много други термини и направления, които обозначават различни форми на ънскулинг, но няма да се спирам сега на тях.

Мисля, че ще ми е по-лесно да кажа какво НЕ Е ънскулинг, отколкото какво Е, тъй като няма универсална рецепта и всяко ънскулващо семейство си има своя начин. Може би точно това е най-трудното за прилагане/проумяване. Нямаш схема, която да следваш и е нужно да разчиташ на собствените си усещания, инстинкти, разум и знания.
P1210592

Ънскулинг не е учене в което детето е „цар-и-господар“ и родителя не се меси. Всъщност ролята на родителя е много значима. Нужно е да се наблюдава внимателно детето – какви интереси има, как се справя в различни ситуации, как по-лесно възприема и запомня информация, и на база на това родителя да намери начини да му представи интересни и разнообразни занимания, които да му дадат нужните му познания и умения.

Идеята е, че всяко дете учи с различен ритъм, съответно няма определени срокове, в които да усвои определени умения (включително четене, писане и смятане). По-скоро е важно детето да бъде научено, как да търси информация и как да се научи на различни неща, тогава, когато те му потрябват или го заинтересуват.

Интересът на детето може да е 5 минути, 5 дни, 5 месеца или 5 години, това няма особено значение. Важно е да му се предлагат различни източници на информация, от които би могло да черпи идеи и опит. Това не значи, че ние като родители трябва да знаем и можем всичко. Тук е важно да умеем да насочим детето към човек, който знае и умее, това което му е нужно. Прост пример – ако детето се интересува от астрономия родителя би могъл да го заведе в обсерваторията, да му осигури достъп до книги и материали по темата, да намери някаква група на любители астрономи или да го запише на курс по астрономия.

Когато започнах да изучавам по-внимателно ънскулинга и принципите му, установих, че всъщност много хора (включително и аз) го прилагат съвсем успешно в ежедневието си. Например съпругът ми работи хобито си (програмист е), в което е на практика самоук и продължава да се развива и да се научава на нови неща. Това е област, която се развива изключително бързо и ако искаш да си конкурентноспособен е нужно да си в крак с новостите.

Попаднах на много примери за самоуки известни музиканти, художници, инженери, учени, които на практика са следвали интереса си и са го развивали по начин, който е бил подходящ за тях.

Ънскулинг не значи никога да не влезеш в някакво систематизирано занимание, да не ходиш на курсове или да не учиш в университет. Ънскулинг на значи да нямаш цел. По-скоро означава, че детето е човекът, който определя проектите, по които ще работи, колко време ще им отдели и как те да бъдат структурирани. Много ънскулващи семейства пращат децата си на разнообразни курсове. Много от децата успяват самостоятелно да се подготвят за изпити в университет и да следват или да отидат в професионални колежи, ако това е желанието и решението им.

Любимата дъвка против задочното образование като цяло и в частност ънскулинга е това „велико“ социализиране на децата и подрастващите. Заслужава си отделна публикация и сигурно някой ден ще напиша такава. Само съвсем общо ще спомена, че социализирането е стихиен, спонтанен и неструктуриран процес, който започва още от самото раждане на детето. Социализация на кратко означава да имаш нужния набор от средства да общуваш и да взаимодействаш с други представители на общността и извън нея, като социализацията не винаги е с положителен знак. Крайния резултат от нея е неясен и често е бъркана с възпитанието, което е управляван процес с ясна цел.

Обичайно децата на ънскулващи семейства са с доста богат социален живот, тъй като в основата на ънскулинга е именно контакта с различни хора от различни сфери на обществена дейност – от пазаруване и общуване с продавачите в един магазин до контакт с правителствени и неправителствени организации с разнообразна дейност, доброволчество и т.н.

Да се върна на това, че осъзнах, че много хора в обкръжението ми съзнателно или несъзнателно прилагат ънскулинг и учене през целия живот и че тази система работи съвсем добре и би могла да създава едни адекватни и успешни личности (с уговорката, че „успешен“ има много измерения).

В ученическите си години много обичах да вися в библиотеката и да се ровя в каталозите, четейки по най-разнообразни теми. После Интернет влезе в живота ми и „подскачането“ от линк на лик ми беше любимо и все още е.

Минавах (и все още продължавам) през множество интереси – астрономия, химия, етнология, езици, кино, изобразително изкуство, психология, ботаника… Бях научила разговорно немски, сръбски и румънски само гледайки телевизия на съответните езици. Покрай манга и аниме фенщината си научих супер много за културата на Китай и Япония, както и малко китайски. Често правех проучвания в библиотеката за различни домашни и събирах информация, която я няма в учебниците и не се обсъжда в училище. Няма да споменавам и кулинарните страсти, които продължават да се вихрят около мен и в кухнята ми. 🙂 Опитвала съм класически балет, народни танци, класически танци, модерен балет. Учила съм се да свиря на пиано и кларинет, пяла съм в хор. Пробвах лека атлетика, хандбал и волейбол. Ходила съм на рисуване. Покрай любовта си към руски песни напреднах и с руския (усещате май, че езиците ми са любов и слабост).

Невъзможно ми е да изброя в момента всички интереси и опити, през които съм минала. Домашните продължават да ме подкачат, че съм опитвала какво ли не и не съм можела да избера, но аз оценявам това си търсене и ровене положително. От къде да знам дали нещо ще ми хареса, ако не го опитам?! И всяко нещо до което съм се докоснала от собствен интерес ме е обогатило по един или друг начин. Имам доста висока обща култура – нещо, което трудно би се получило, ако бях подчинена само на „стройната“ система на класическото образование. Имала съм късмета училищните занимания и домашни да не ме затрудняват, а семейството ми да не се е интересувало особено какво правя извън уроците си. И ето че се оказва, че съм била един прото-ънскулър. 🙂

Имах доста съмнения дали съм достатъчно способна да водя децата си по пътя на ънскулинга, но след като на няколко пъти ми се случи да размишлявам и пиша за това с какво и как се занимаваме с тях осъзнах, че не е нужно да знам и мога всичко, достатъчно е да им дам възможност да се научат на нещата, когато им потрябват и да развият потенциала си, а не моите амбиции и представи за тях…

––––––-

Малко ресурси по темата:

„Как децата учат“ – Джон Холт
„Демократичното образование“ – Яков Хехт
Unschooling Mom2Mom
Radical unschooling
The Begginer’s Guide to Unschooling
Unschooling Momma and Poppy
Joyfully Rejoysing

5 Comments

  1. Pingback: Всичко-в-едно дневник (bullet journal): алфа версия | на кръстоПЪТ

  2. Pingback: Опит за нормалност – ИЗРЕЗКИ ОТ МИСЛИ

  3. GY

    Преди почти 2 години прочетох споменатата от вас книга на Джон Холт, след което я препрочетох. Толкова въздействаща за мен беше. В интерес на истината много от практиките на така наречения ънскуулинг аз си спомням да са били част от моето израстване, за което съм много благодарна. Ще ми бъде интересно да разгледам и другата литература, която сте предложила.
    Благодаря 🙂

  4. Pingback: Лара Крофт и ънскулинг – ИЗРЕЗКИ ОТ МИСЛИ

Вашият коментар