Тази „лудост“ наречена ънскулинг

Бих искала да споделя повече за този начин на живот и защо ми допада. Ънскулинг е транслитерация на английското „unschooling“, което доколкото ми е известно няма български термин. Наричам го начин на живот, защото е точно такова. Почива на концепцията, че непрекъснато се учим на нещо в ежедневието си и че се учим цял живот (life-long learning), както и че не е нужно структурирано и линейно изучаване на различни учебни дисциплини. Някои го наричат и whole living (пълноценно живеене) или joyful living (радостно живеене). Има и много други термини и направления, които обозначават различни форми на ънскулинг, но няма да се спирам сега на тях.

Мисля, че ще ми е по-лесно да кажа какво НЕ Е ънскулинг, отколкото какво Е, тъй като няма универсална рецепта и всяко ънскулващо семейство си има своя начин. Може би точно това е най-трудното за прилагане/проумяване. Нямаш схема, която да следваш и е нужно да разчиташ на собствените си усещания, инстинкти, разум и знания.
P1210592

Ънскулинг не е учене в което детето е „цар-и-господар“ и родителя не се меси. Всъщност ролята на родителя е много значима. Нужно е да се наблюдава внимателно детето – какви интереси има, как се справя в различни ситуации, как по-лесно възприема и запомня информация, и на база на това родителя да намери начини да му представи интересни и разнообразни занимания, които да му дадат нужните му познания и умения.

Идеята е, че всяко дете учи с различен ритъм, съответно няма определени срокове, в които да усвои определени умения (включително четене, писане и смятане). По-скоро е важно детето да бъде научено, как да търси информация и как да се научи на различни неща, тогава, когато те му потрябват или го заинтересуват.

Интересът на детето може да е 5 минути, 5 дни, 5 месеца или 5 години, това няма особено значение. Важно е да му се предлагат различни източници на информация, от които би могло да черпи идеи и опит. Това не значи, че ние като родители трябва да знаем и можем всичко. Тук е важно да умеем да насочим детето към човек, който знае и умее, това което му е нужно. Прост пример – ако детето се интересува от астрономия родителя би могъл да го заведе в обсерваторията, да му осигури достъп до книги и материали по темата, да намери някаква група на любители астрономи или да го запише на курс по астрономия.

Когато започнах да изучавам по-внимателно ънскулинга и принципите му, установих, че всъщност много хора (включително и аз) го прилагат съвсем успешно в ежедневието си. Например съпругът ми работи хобито си (програмист е), в което е на практика самоук и продължава да се развива и да се научава на нови неща. Това е област, която се развива изключително бързо и ако искаш да си конкурентноспособен е нужно да си в крак с новостите.

Попаднах на много примери за самоуки известни музиканти, художници, инженери, учени, които на практика са следвали интереса си и са го развивали по начин, който е бил подходящ за тях.

Ънскулинг не значи никога да не влезеш в някакво систематизирано занимание, да не ходиш на курсове или да не учиш в университет. Ънскулинг на значи да нямаш цел. По-скоро означава, че детето е човекът, който определя проектите, по които ще работи, колко време ще им отдели и как те да бъдат структурирани. Много ънскулващи семейства пращат децата си на разнообразни курсове. Много от децата успяват самостоятелно да се подготвят за изпити в университет и да следват или да отидат в професионални колежи, ако това е желанието и решението им.

Любимата дъвка против задочното образование като цяло и в частност ънскулинга е това „велико“ социализиране на децата и подрастващите. Заслужава си отделна публикация и сигурно някой ден ще напиша такава. Само съвсем общо ще спомена, че социализирането е стихиен, спонтанен и неструктуриран процес, който започва още от самото раждане на детето. Социализация на кратко означава да имаш нужния набор от средства да общуваш и да взаимодействаш с други представители на общността и извън нея, като социализацията не винаги е с положителен знак. Крайния резултат от нея е неясен и често е бъркана с възпитанието, което е управляван процес с ясна цел.

Обичайно децата на ънскулващи семейства са с доста богат социален живот, тъй като в основата на ънскулинга е именно контакта с различни хора от различни сфери на обществена дейност – от пазаруване и общуване с продавачите в един магазин до контакт с правителствени и неправителствени организации с разнообразна дейност, доброволчество и т.н.

Да се върна на това, че осъзнах, че много хора в обкръжението ми съзнателно или несъзнателно прилагат ънскулинг и учене през целия живот и че тази система работи съвсем добре и би могла да създава едни адекватни и успешни личности (с уговорката, че „успешен“ има много измерения).

В ученическите си години много обичах да вися в библиотеката и да се ровя в каталозите, четейки по най-разнообразни теми. После Интернет влезе в живота ми и „подскачането“ от линк на лик ми беше любимо и все още е.

Минавах (и все още продължавам) през множество интереси – астрономия, химия, етнология, езици, кино, изобразително изкуство, психология, ботаника… Бях научила разговорно немски, сръбски и румънски само гледайки телевизия на съответните езици. Покрай манга и аниме фенщината си научих супер много за културата на Китай и Япония, както и малко китайски. Често правех проучвания в библиотеката за различни домашни и събирах информация, която я няма в учебниците и не се обсъжда в училище. Няма да споменавам и кулинарните страсти, които продължават да се вихрят около мен и в кухнята ми. 🙂 Опитвала съм класически балет, народни танци, класически танци, модерен балет. Учила съм се да свиря на пиано и кларинет, пяла съм в хор. Пробвах лека атлетика, хандбал и волейбол. Ходила съм на рисуване. Покрай любовта си към руски песни напреднах и с руския (усещате май, че езиците ми са любов и слабост).

Невъзможно ми е да изброя в момента всички интереси и опити, през които съм минала. Домашните продължават да ме подкачат, че съм опитвала какво ли не и не съм можела да избера, но аз оценявам това си търсене и ровене положително. От къде да знам дали нещо ще ми хареса, ако не го опитам?! И всяко нещо до което съм се докоснала от собствен интерес ме е обогатило по един или друг начин. Имам доста висока обща култура – нещо, което трудно би се получило, ако бях подчинена само на „стройната“ система на класическото образование. Имала съм късмета училищните занимания и домашни да не ме затрудняват, а семейството ми да не се е интересувало особено какво правя извън уроците си. И ето че се оказва, че съм била един прото-ънскулър. 🙂

Имах доста съмнения дали съм достатъчно способна да водя децата си по пътя на ънскулинга, но след като на няколко пъти ми се случи да размишлявам и пиша за това с какво и как се занимаваме с тях осъзнах, че не е нужно да знам и мога всичко, достатъчно е да им дам възможност да се научат на нещата, когато им потрябват и да развият потенциала си, а не моите амбиции и представи за тях…

––––––-

Малко ресурси по темата:

„Как децата учат“ – Джон Холт
„Демократичното образование“ – Яков Хехт
Unschooling Mom2Mom
Radical unschooling
The Begginer’s Guide to Unschooling
Unschooling Momma and Poppy
Joyfully Rejoysing

One Comment

  1. Pingback: Всичко-в-едно дневник (bullet journal): алфа версия | на кръстоПЪТ

Вашият коментар