Любовта руши, любовта съгражда

(из дискусия във ФБ на тема дали любовта може да бъде разрушителна)

Понякога е нужно да събориш старата изгнила, проядена къща с нестабилни основи, за да сътвориш новата здрава и стабилна къща. Понякога…
Мисля си, че възможностите на езика ни са много бледнеещи за да изразят точно и ясно този процес на промяна. Не бих използвала точно думата „рушене“, по-скоро трансфер или превръщане от едно в друго, разграждане и после съграждане (като да разделиш частите на конструктора за да направиш нещо ново).
Разграждането не е непременно свързано с болка и неприятни чувства, с рушене.
Смятам, че има и значение на какво ниво е съзнанието, до кой явен или неявен ред на вселената и абсолюта може да проникне. Доста хора все още си стоят на чисто материално ниво и за тях много процеси изглеждат като рушене, като загуба, като разруха, но погледнати от друга перспектива, от друго ниво, нещата стоят по друг начин.
Отново (за втори път днес) ми идва да кажа – съединението с Любов прави силата. И да добавя разделението (разрушението) с Любов прави силата. Любовта в смисъла на абсолютното чувство за свързаност, приемане, разбиране (казано по най-елементарен начин).