Tomb raider 2013

{ревю на играта}
Много съм доволна, че се завърнах към гейминга точно с играта Tomb Raider 2013. Вече ви разказах как „случайно“ стигнах до нея, няма да ви отегчавам отново с тази история. Фенка съм на Tomb Raider и тази игра ми е много приятна изненада.

Една от най-добре направените игри, които съм играла някога. И то в цялост. Като графика, като геймплей, като история, като герои. Играта изнася Tomb Raider поредицата и Лара Крофт на едно съвсем ново ниво.

Играта е екшън приключенски куест с елементи на RPG. Не случайно рейтинга ѝ е PEGI 18 – имаме бруталия до шия. За моя вкус това си е бонус. Като ще се бием, поне да е както трЕбе.  Това те вкарва в атмосферата на играта доста сполучливо. Въобще имаме си от всичко – кеф ти екшън, кеф ти да се ровиш в руини и да търсиш артефакти, кеф ти сълзи, сополи и мелодрами.

Разбира се, не липсват недомислици. Струва ми се неизбежно за такъв тип игри, но те по-скоро ме забавляваха, отколкото да ме дразнят.

Историята

Играта е история за произхода на Лара Крофт. Обичам такъв тип истории, доставят ми голямо удоволствие.

В тази си инкарнация Лара Крофт е на 21 години, тъкмо завършила археология, на прага на зрелостта, неориентирана, без идеи какво ще прави с живота си. Най-младата версия на Лара, с която сме играли до сега (в първата игра от 1996 година тя е на 32 години). Заедно с приятелката си Саманта Нишимура и екипажа на кораба Endurance се отправят да търсят изгубеното кралство на Яматай. Експедиция, на която Лара отива направо на шега.

Още преди да стигнат острова, ада се изсипва над главите им – попадат в страховита буря и корабът се разбива. Лара едва се добира до брега – разминала се на косъм от удавяне и сериозно ранена. Изненадите не спират до тук. Оказва се, че на острова живеят войнствени секта наричащи себе си Соларии, почитащи царица Химико. Предводителя на Солариите отвлича приятелката ѝ Сам за да я пренесат в жертва на Химико.

И тук всъщност започва приключението на Лара. Тя трябва да оцелее в доста враждебна среда, да намери и спаси приятелката си и да намери начин да напуснат острова. По възможност живи.

Нещо, което доста ми допадна е как историята е преплетена с геймплея, а не е обичайния за повечето екшън игри фон-пълнеж, ей така, да има нещо като история.

Друго нещо, което ми направи приятно впечатление – в хода на играта се развиват и историите на приятелите на Лара, както и на обитателите на острова – минали и настоящи. Което ни дава един много по-цялостен поглед над случващото се и взаимоотношенията, които наблюдаваме.

Образът на Лара Крофт

Това ми е любимата инкарнация на Лара Крофт до момента. Чисто визуално изглежда супер, макар че почти през цялото време е омазана с кръв и кал. Вече е човешко същество с всичките си силни и слаби страни. Харесва ми как се движи по ръба чисто морално и е някъде в сивата зона.

Разбирам добре защото повечето фенове на класическата Крофт не харесват играта. Тук има в пъти повече екшън и фокуса е поизместен. Най-малкото свикнали сме с една много по-лежерна, зряла, уравновесена, по-ведра дори, Лара. Но всъщност повечето ми се струва, че забравят, че ги делят едни 10+ години между тази инкарнация и останалите. Тук е едва на 21 години, не знае къде се намира и какво по дяволите се случва.

В по-старите игри Лара е вече една завършена личност, сериозните кризи в живота ѝ на практика са зад гърба ѝ. Играта от 2013 г. струва ми се е единствената игра от TR поредицата, в която сме стоварени насред личната ѝ трагедия (не съм играла на всички, та може да съм пропуснала някоя драма). Откъм образ това, което на мен леко ми липсва от оригиналната Лара е нейната жизнерадосност и кефа, с който си върши работата. Тук Лара е доста по-мрачна, което не е непременно минус, но и самата история го изисква. Надявам да се срещнат някъде двете по пътя.

Тук Лара е много ресурсна и разчита много на своята интелигентност и хитрост за да продължи напред. В повечето случаи противниците ѝ са по-добре подготвени, физически по-силни от нея, често я превъзхождат числено. Лара не разчита на това, че може да ги надвие със сила, а по-скоро води партизанска война.

На много места попаднах на критиката, че е много нереалистично необучено, неопитно момиче да се справи по такъв начин в такава среда. И не просто да оцелява, докато някой дойде да я спаси, а обръща нещата в своя полза. Но всъщност Лара не е толкова некадърна преди да попадне на Яматай. Още от преди тази експедиция тя е пътувала с баща си и с Конрад Рот на мисии, израснала е в много мъжка и често сурова среда. Умее да стреля още от дете и има отлична физическа подготовка.

Фен арт

В един момент Лара преобръща хода на историята и от оцеляващ се превръща в човека, който взима решенията. Което всъщност е силан връзка с образа на по-късната Лара. Тя е една изключителна личност, необикновена, интелигентна, отлично образована (има си предимства да си отгледана като аристократ) и с необичайни интереси.

В кратце…

Ако сте закостенял фен на класическите Tomb Raider, тази игра вероятно няма да ви допадне. Категорично е игра от друг тип, от друго поколение. Абстрахийраки се от  това, Tomb Raider 2013 е една много добре направена и пълнокръвна игра, която заслужава да ѝ се отдели внимание.

5 Comments

  1. Pingback: Лара Крофт и ънскулинг – ИЗРЕЗКИ ОТ МИСЛИ

  2. Pingback: Комикс“Tomb Raider Compendium Edition“ – ИЗРЕЗКИ ОТ МИСЛИ

  3. Pingback: Rise of the Tomb Raider – ИЗРЕЗКИ ОТ МИСЛИ

  4. Pingback: Мост над пропастта – ИЗРЕЗКИ ОТ МИСЛИ

  5. Pingback: Прибираме се вкъщи – ИЗРЕЗКИ ОТ МИСЛИ

Вашият коментар