В този ред на мисли…

Мисля си тая вечер за това, което е написала Кеклето за чувствата.

Страданието трябва да се уважава и дори и на теб самият да ти се струва несериозно, ако се случи на теб, това, че някой друг страда означава, че го боли, а една болка престава да е болка, не когато някой страничен каже, че това са глупости, а този който го боли, прстане вече да го боли и се усмихне.

За това аз съм на мнение,че чувствата на хората трябва да се уважават, не само нещастието, а и щастието…

Та в този ред на мисли ми се щеше да отбележа още нещо…

Всеки вижда и чувства нещата от своята си камбанария…

Моите чувства, моите ценности, моите болки са си мои. Мои и на никой друг! Не мога да изисквам от когото и да било да ги споделя, да ми съчувства, да ги слага над своите… Не само че не мога и че нямам право, но и не го желая.

Но имайте предвид, че аз очаквам същото… Не съм длъжна да приемам чуждото… Най-малкото защото първо, че въобще не е мое и второ, че най-често не го разбирам. Непонятно ми е!

Но това не значи че не го уважавам! Най-малкото, опитвам се да уважавам чуждото, доколкото ми е възможно и доколкото не е в пълен разрез с моя светоглед. Не винаги се получава и все пак…

One Comment

  1. Наистина пълното разбиране е трудно (в повечето случаи – невъзможно) и може би най-доброто, което можем да дадем на хората, на които държим е да уважаваме чувствата им, колкото и непонятни да са за нас. 🙂

Вашият коментар